До Кампаняк се добрахме по пътеки, познати толкова добре не само на конете ни, но и на нас самите, че бихме могли да минем по тях и с вързани очи, но за щастие и нощта не бе чак толкоз непрогледна, озарявана от време на време за миг от надзъртащата иззад облаците луна. Владетелят на Кампаняк беше на легло, измъчван от силна треска, но людете му, бяха готови. Почти утроил се по численост, нашият отряд тозчас потегли за Сарлат. Начело яздеше баща ми заедно с Пюмартен, снажен благородник-католик, който беше взел участие в отбраната на Сарлат срещу Дюра, но не толкова от верско рвение, колкото за да предотврати плячкосването на града. Той беше голям почитател на баща ми и сега, яздейки точно зад него, го чух да изказва съжаление, че Мепеш предпочита да води толкова аскетичен и затворен живот, вместо да се присъедини към бляскавите празненства, които католическата аристокрация на Сарладе постоянно организираше в замъците си.
Опасявайки се от шума, който вдигаха нашата каруца и конските копита, на четвърт левга от Сарлат ние се спешихме и поверихме конете си заедно с нашите пръстени на трима души, на които бе заповядано да бъдат непрестанно нащрек. Останалата част от пътя изминахме пешком, като отряда ни се раздели на малки групи, следващи се на двайсетина тоаза една от друга. Като разузнавачи далеч пред нас безшумно се промъкваха Кабюс, Марсал Кривоокия и Кулондр Желязната ръка, скрили бляскавите си брони под черни камизоли и увили нозете си в парцали. Те се промъкнаха в Ландреви и обиколиха цялото предградие, но без да се натъкнат и на един часови дори, което доказваше, че залъгваният с обещания от господин Дьо ла Порт барон-месар нехаеше за сигурността си. Кабюс се върна при нас и съобщи това на баща ми, който след като по-напред шепнешком се поздрави с Пюмартен за увенчалия се с успех ефект на изненадата, разстави постове на всички изходи на предградието, за да пресече пътя за отстъпление на разбойниците, след като бъдат прогонени от свърталището им.
То се намираше в една голяма и масивна сграда, принадлежала преди това на монаси, които, за разлика от проповедниците на епископията бяха останали в Сарлат през цялото време на епидемията, за да носят на чумавите утешението на вярата. За тази си безпримерна всеотдайност към ближния те всички бяха заплатили с живота си, като изключим двамината, които Форкалкие най-безцеремонно бе прогонил от тяхната обител, чиито удобства му бяха твърде допаднали. И сега заедно с цялата си разбойническа пасмина и сбирщината от блудници, за които беше споменал на баща ми „гарванът“, той живееше тук в безпросветно пиянство, чревоугодие и разврат, като същевременно изповядваше и един доста необичаен култ към Девата, за която твърдеше, както знаем отпреди, че му се била явила насън.
На разсъмване, след като цялото предградие бе вече обкръжено с малобройни постове — самият аз и двамата ми братя държахме един от тях в тясна уличка, откъдето имахме чудесна видимост към монашеската обител, — основните сили на отряда безшумно заеха позиция в една изоставена къща, намираща се точно срещу леговището на барона-месар. Тогава напред се изстъпи Мирул, навъртял прословутото си въже с куката около врата и преметнал през рамо някакви вързопчета, за които по-късно узнах, че съдържали серен прах. И за мое най-голямо удивление, след като по-напред придирчиво огледа фасадата на къщата, той започна да се катери по нея, без изобщо да прибегне до куката си, помагайки си единствено с ръце и крака, при това с лекотата на пълзяща по стена муха. Добрал се до покрива, Мирул със смайваща бързина залъкатуши нагоре по плочите, макар наклонът да беше изключително стръмен, и стигнал първия комин, приклекна до него, струпа вързопчетата пред себе си, сетне запали навитата около едно от тях кълчищена връв и силно раздуха тлеещото огънче, преди да хвърли вързопчето в комина. Същото стори и с останалите, чийто брой съответстваше точно на броя на комините — безспорно доказателство за туй, че баща ми предварително беше изпращал тук съгледвач. Изпълнил задачата си, Мирул се спусна надолу по покрива с такава бързина, че ний сащисани зяпнахме, и едва-що стъпил на паважа, тичешком се присъедини към нас тримата, тъй като Жан дьо Сиорак му бе определил същия пост в желанието си предвид както на неговата, така и на младостта на синовете си, да го държи по-настрана от разгара на боя.