Ако с вързопчетата серен прах баща ми беше възнамерявал така да опуши лисицата, че да я застави да напусне бърлогата си, то надеждите му останаха излъгани, тъй като след доста време и най-неочаквано всички прозорци на дома рязко се отвориха и изпускащите гъст задушлив дим вързопчета бяха изхвърлени на улицата, след което прозорците тутакси бяха захлопнати, без нашите да дадат дори един изстрел, тъй като Жан дьо Сиорак изрично бе заповядал да не се стреля нито по прозорците, нито по вратите, а само по разбойниците, когато последните започнат да напускат свърталището си, подгонени от дима.
Така за броени мигове планът на баща ми изцяло се провали и от ефекта на изненадата не остана и помен, докато в същото време тласканият от вятъра серен пушек обгърна позициите на основните ни сили и ги постави в твърде затруднено положение, тъй като изоставената къща, в която се бяха спотаили, нямаше нито стъкла, нито капаци на прозорците. За тяхно голямо щастие обаче тя разполагаше с двоен изход, откъдето баща ми им нареди да се оттеглят. Отстъплението се начена в пълен порядък, но наблюдаващият го от едно прозорче Форкалкие най-неочаквано реши да се възползува от случая и да предприеме излаз, преди още баща ми да е успял да разгърне силите си.
Баронът-месар беше разделил отряда си на три групи, които изскочиха от убежището си и под прикритието на задушливия серен дим се опитаха да се измъкнат с бягство, но се натъкнаха на постовете, разположени от баща ми по всички изходи на предградието. И понеже там разбойниците се оказаха далеч по-многочислени и също толкова добре въоръжени като онези, които им препречваха пътя, завързаха се множество откъслечни яростни улични схватки, а именно това баща ми на всяка цена бе искал да избегне.
От всички краища на предградието се носеха пушечни изстрели, звънтеж на стомана и викове на ярост или болка. За Франсоа, Мирул, Самсон и мен самия, завардили една толкова тясна уличка, че едва ли и трима души биха могли да минат по нея редом, положението изведнъж стана крайно опасно, когато насреща ни с бесни скокове се втурнаха седмина въоръжени с пики мъже.
— Да се скрием в нишите на портите и да ги оставим да отминат! — подшушна ми Франсоа.
Да беше направено от Самсон или Мирул, подобно предложение сигурно би ми се сторило благоразумно, но тъй като идваше от големия ми брат, не можах да го приема.
— И дума да не става! — отсякох. — Та това ще бъде просто низост!
И като се изстъпих насред улицата, измъкнах от пояса си двата пищова и ги изпразних един подир друг, просвайки на земята двамина от нападателите. Мирул, който имаше само един пищов, също стреля и рани още едного. Но изуменият от действията ми Франсоа стоеше като истукан, а и Самсон дори не помръдна, но не поради малодушие, разбира се, а поради обичайната си мудност. Видели другарите си поразени, четиримата останали невредими разбойници нададоха яростен вик и с насочени пики връхлетяха върху нас, струвайки ни се същински великани поради теснотата на уличката. С крайчеца на окото си мярнах Франсоа да вади сабята си и на свой ред измъкнах моята, но тъй като Самсон стоеше все така неподвижен и очевидно дори не помисляше за своята, аз с един скок се озовах до него и му креснах в ухото:
— Сабята ти, Самсон! Сабята!
Най-сетне и той я измъкна, но моментното ми невнимание, дължащо се на неговата мудност, ми коства страховития удар с пика, който един от нападателите ми нанесе. Бронята ми спря острието, но ударът беше толкова силен, че се търкулнах на земята, без обаче да изпусна сабята си. Тогава мъжът, който ми се стори направо огромен, ненадейно се надвеси над мен и като замахна отново с пиката, изрева:
— Сега те утрепах, пиленце!
Претърколих се настрана и пиката се заби дълбоко в земята, тъй като уличката изобщо не бе павирана, а тънеше в кал. Това ме и спаси, тъй като дордето оня издърпваше пиката си, успях да скоча на крака и го пронизах от край до край с толкова яростен удар, че върхът на сабята ми се заби в мърлявата кирпичена стена зад него. Изведнъж ми се стори, че незнайна сила някаква изтръгва сабята от десницата ми и застинах неподвижно, неспособен да извърна очи от разбойника, който сега, с пронизана гръд и сякаш закован за къщата, втренчено ме гледаше, поемайки си хрипкаво дъх, дордето от ъгълчетата на устните му шуртеше кръв.
Най-сетне съобразих да грабна пиката му, но вече никой не се нуждаеше от помощта ми. Тогава не видях това, но по-късно научих, че здравата притиснатият от противника си Франсоа се бе сетил навреме за пищова на кръста си, измъкнал го беше с лява ръка, сетне запънал и стрелял. Мирул, имайки преимуществото да бъде въоръжен с пика, така изкусно си беше послужил с нея, че тежко бе ранил противника си, който сега лежеше на земята и жаловито стенеше. Продължаваше да се бие само Самсон. И макар едната му ръка да бе цялата в кръв и да имаше очебийно надмощие, присъщото му благодушие не му позволяваше да довърши противника си. Усетил това, а и забелязвайки, че е останал сам срещу четирима ни, оня взе да отстъпва, а сетне току врътна гръб и хукна колкото му сили държат нагоре по уличката.