— Та ти вече прескочи трапа! Живец в тебе има колкото щеш.
— Така е, но затова ще поговорим, когато чуете третата ми молба. Втората е да не позволите на войниците си да разграбят дюкяна ми, дома ми и парите, които биха намерили там. Това са пари, спечелени честно и почтено още по времето, когато сам бях почтен. Нека ги оставят на жена ми и на децата ми.
— Тъй да бъде! — съгласи се баща ми. — Да чуем сега и третата ти молба.
— Гос’ин барон, какво ще ме правите сега, освен да ме предадете на господин Дьо ла Порт, който ще ме тикне зад решетките и ще ме излекува дотолкова, че да може подир туй да ме подложи на изтезания, а сетне ще ме предаде на съда, който пък ще ме осъди на смърт. И тогаз ще ме изкормят жив, ще ми отрежат мъжките хубостии, след това ще ме разчекнат между четири коня, ще ме окачат на въжето, а като ме свалят оттам, ще ми отсекат не само четирите крайника, но и главата. Всичко туй не ви ли се струва малко жестоко? — заключи той с ирония.
— Най-малко на теб подобава да говориш за жестокост, злодеецо! — възнегодува Жан дьо Сиорак.
— Ще ме прощавате, гос’ин барон, че съм убивал — убивал съм, но никога не съм измъчвал! Запрети ми го Дева Мария!
— А да ти е запрещавала случайно да не посягаш на живота на ближния си?
— Виж, туй тя не стори — отвърна баронът-месар със спокойна самоувереност. — Ще го река и на капуцина, та да приспадне от греховете ми за сторените престъпления.
— Накъде биеш с тези си брътвежи? — провикна се баща ми нетърпеливо. — И какво искаш от мен, кръвопиецо мерзки?
Форкалкие сниши глас:
— Искам, след като се изповядам да ме довършите с един удар на ножа си право в сърцето!
— И дума да не става! — извика баща ми.
— Напротив, ще стане! — възрази Форкалкие и като впери в него черните си очи, в които припламваха лукави искрици, добави: — Гос’ин барон, градът е останал без пукнат грош, а ви дължи вече хиляда екю. А и нивга не ще може да ви овъзмезди за разходите, поетите рискове и загубите, които претърпяхте във вашия поход, докато аз мога да го сторя.
— Ти!?
— Заделил съм си от плячката три хиляди екю, които съм скрил в обителта на капуцините, но така съм ги скрил, че и сто години да ги дирите, пак не ще ги намерите без моя помощ!
— Ще си помисля! — прекъсна го баща ми рязко и му обърна гръб.
Сподирен почти тичешком по петите от двамина ни със Самсон, той с широки крачки се отправи към каруцата и като дръпна настрана Пюмартен, дълго му говори на ухото.
— Какво мислите за подобна странна сделка? — попита го Жан дьо Сиорак накрая все така шепнешком. — Вярно е, че не одобрявам варварските изтезания, разрешени от нашите закони, но въпреки това съм на мнение да откажем.
— Аз пък смятам да приемем! — възрази Пюмартен. — Какво ме е грижа мен, че тоз негодник щял да бъде изтезаван публично в Сарлат? Това ще е чисто и просто забава за простолюдието и гъдел за госпожичките, ала от него и пукната пара няма да влезе в сандъците ми, на които покрай сушата им се видя дъното. А аз далеч не съм толкова богат, колкото сте вий, протестантино!
— Не че и ние сме чак толкоз богати, а просто сме по-пестеливи! — усмихна се баща ми. — При все това подобна сделка ме отвращава. Ако ли пък вземе и да се разчуе…
— Че как ще се разчуе, след като продавачът ще е мъртъв? Предлагам да разделим плячката на три неравни части. Хиляда и двеста за вас; толкова за мен и шестстотин за Кампаняк, тъй като не беше тук и следователно не се е излагал на същите опасности. Я ми кажете, Мепеш, случвало ли ви се е някога да спечелите толкова много само с един удар с нож?
Известно време Жан дьо Сиорак продължи да се опъва, но по-скоро като човек, комуто се ще да бъде убеден докрай, тъй като при подобни, толкова деликатни обстоятелства хугенотската му съвест, за разлика от католическата, поддаваше не отведнъж, а постепенно.
— Синове мои — рече той, като прегърна двамина ни със Самсон през рамо и ни дръпна настрана, — за туй, което чухте, ще мълчите като гроб! Става дума за честта ни!
— Разбира се! — уверих го аз, макар и силно смутен, че в случая баща ми бе използувал думата „чест“.
— Що се отнася лично до мен — промълви Самсон с дълбока въздишка, — то доволен съм, че на този клетник ще му бъдат спестени мъченията, които току-що изброи!
След като скривалището бе намерено, а съдържанието му — прибрано на сигурно място, баща ми повика двамината капуцини и ги помоли да се заемат със задълженията си. И докато те изповядваха Форкалкие, отдръпна се на достатъчно разстояние, за да не ги чува, без обаче да откъсва поглед от лицето на барона-месар, а когато монасите отслужиха службата си, приближи се до тях и се обърна към по-възрастния: