— Братко, тоз човек изглежда толкова щастлив, сякаш умре ли, ангелите начаса ще го отнесат право в рая и ще го сложат да седне до самия Иисус Христос!
— И до светата Дева Мария — допълни не без известна лукавина капуцинът, — на която приживе се е кланял с най-ревностно усърдие.
— Знам това, но на що се дължи тази му увереност? И ако човек наистина заслужава спасението на душата си със своите добри дела, както проповядва това вашата вяра, то с какви деяния, освен с убийства, би могъл да се похвали Форкалкие?
Капуцинът, който имаше бяла коса, но за сметка на това въгленочерни и извънредно живи очи, погледна баща ми.
— Вярно е, Форкалкие е сиромах откъм добри дела, но затова пък е богат с вяра! А както сам знаете, господин барон, неведоми са пътищата божи.
— И аз така мисля — кимна баща ми и тъй като запази мълчание, монахът продължи:
— Ала ще умре ли той? Стори ми се доста жизнен, въпреки раните си!
Жан дьо Сиорак сви рамене.
— Та нима не е по-милосърдно да избиваме таквиз разбойници веднага, отколкото да ги подлагаме на разпит, да ги бесим и изтезаваме?
— Безспорно е така! — съгласи се капуцинът и стрелна баща ми с проницателен поглед. — Ако към това, разбира се, наистина ви подбужда милосърдието.
— Милосърдието е само една от подбудите ми — отвърна баща ми с прямота, от която просто не знаех дали да се възхищавам, или не.
Тогава вторият монах, който до този момент със сведен поглед и мушнати в ръкавите на расото си ръце смирено стоеше малко встрани, вдигна глава и с кротък глас попита:
— А кои са другите ви подбуди, господин барон?
Баща ми сложи ръце на кръста и се разсмя:
— Ама че сте и вий, отци! Та нима не знаете, че хугенотите отричат устната изповед? Но при все туй и двамината сте толкова изкусни, че малко остана да ми изтръгнете от устата де що грях имам… — Тук той се сепна и отсечено, по войнишки добави: — Отци, времето напредва! Продължавайте, моля ви, да оказвате на ранените подкрепата на вашата вяра. И позволете ми да ви кажа в момента, в който се разделям с вас, че силно се възхищавам на тази ви себеотдайност, която ви накара да останете в Сарлат през цялото време, дордето върлуваше чумата! А ето ви и това в знак на моето уважение — заключи Жан дьо Сиорак и пусна няколко екю в шепата на по-възрастния, — ако благоволите, разбира се, да приемете лептата на един еретик.
— Според нашата света римокатолическа църква вий сте несъмнено еретик — отвърна капуцинът, като мушна екютата нейде в гънките на расото си, — но лично аз, съдейки ви сега според делата ви (той се усмихна), предпочитам да смятам, подтикван от милосърдие (и отново се усмихна), че сте просто един заблудил се християнин, когото обаче отново ще срещна в края на пътя си.
— От вашите уста — в божиите уши! — изтежко рече баща ми.
Сетне кимна за сбогом всекиму поотделно и ме дръпна да вървим, все така преметнал ръка през рамото ми. Когато се отдалечихме на няколко тоаза от тях, аз полугласно забелязах:
— Капуцините бяха в дома на госпожа Дьо ла Валад, когато облегналият се на стената му Форкалкие ви отправи молбата си. Дали пък не са го чули? И дали това не ви подбуди да им дадете рушвет?
— Това е само една от подбудите ми — усмихна се Жан дьо Сиорак. — Другата е, че са просто бедни, истинно състрадателни и неподправено всеотдайни, а при това и гледани с доста лошо око от епископията.
Веднага щом стигнахме до каруцата, в която лежаха четиримата убити от нашия отряд, баща ми повика Кабюс.
— Доведат ли ни конете, аз, Пюмартен, синовете ми и Кулондр Желязната ръка отиваме в града, за да се срещнем с консулите, които до този момент, както сам виждаш, още не смеят и носа си да подадат вън от портите. В наше отсъствие тук ще командуваш ти, Кабюс! Преди всичко довърши ранените разбойници, като започнеш от Форкалкие! Свършиш ли тази работа, спокойно можеш да си затваряш очите, ако ония коцкари, людете на Кампаняк и Пюмартен, рекат да си позволят някои волности с блудниците на барона-месар. Много внимавай обаче и някой от нашите да не се поведе по акъла им! Казвам ти го не само като хугенот, но и като лекар. От пръв поглед ми стана ясно, че някои от тези сластници са цели проядени от неаполитанското зло116. Добре знам, че когато един мъж отнеме нечий живот, иде му силно желание да сътвори такъв, което е и причината за толкова насилвания подир превземането на някой град. Но ти, Кабюс, си имаш хубава и блага жена, тъй че не се навирай там, където, както казваше покойната ми съпруга, не бих пъхнал дори върха на бастуна си!