Тя понечи да продължи, но аз й изсъсках да престане както с въпросите си, така и с тези си коварни милувки и да ме остави на мира. Малката Еликс се подчини, но непривикнала на толкова дълго мълчание и неподвижност, скоро заспа.
Сгушила се топла и нежна в обятията ми, тя изцяло ми принадлежеше до мига, в който на свой ред се унесох в сън. Но можех ли да й кажа, че онова, което затъкваше с корава буца гърлото ми, далеч не бе нито смъртта на Марсал Кривоокия, нито споменът за пронизания от мен разбойник, а „странната сделка“ между Форкалкие и баща ми, в резултат на която моят кумир ми се струваше вече не чак толкова съвършен?
Глава дванадесета
Два месеца преди нашия поход срещу укрепилия се в Ландревийското предградие барон-месар, когато в страната отново се бе възцарил мир, или поне така изглеждаше, докато положението всъщност отговаряше само наполовина на истината, Катерина Медичи и Шарл IX предприеха невиждана досега обиколка на цялото кралство. Тя продължи повече от две години, през които Регентката и младият крал, предшествани и следвани от многоброен въоръжен ескорт и придружавани от министри, висши сановници и целия кралски двор, бяха решили сякаш да пренасят Лувър от провинция в провинция не само за най-голямо изумление на поданиците си, които безспорно никога досега не бяха виждали такова невъобразимо количество коприна и злато върху толкова малко божи създания, но и за тяхно най-голямо нещастие, тъй като навсякъде, откъдето минеше този бляскав кортеж, не се намираше вече ни месо, ни яйца, ни зърно, а страната заприличваше досущ на гора, опоскана от майски бръмбар.
Насред този странстващ кралски двор осемдесет придворни дами, избрани до една заради красотата си и досущ цветя пъстролисти в своите разкошни ярки премени, обкръжаваха Катерина Медичи в сияйна свита. Странно, наричаха ги „летящия ескадрон“, макар че каквото и да бе тук значението на думата „летя“, те не крадяха нищо друго, освен сърца117. А и противно на туй, да се носят из въздуха като ангели, когато това беше нужно, снизхождаха до крайност в благосклонността си към мъжете, служейки на замислите на своята господарка било като изобличаваха зла умисъл, било като разкриваха заговор, или пък воля нечия пречупваха. Тайни агенти, доносници на държавна служба, същински Макиавели във фуста, те съвсем не бяха леконравни, а дипломатични, и заплащаха поверените им тайни със собствената си очарователна особа, приели драговолно съдбата на оръдия в името на цел, известна единствено на кралицата-майка. Точно една от тях, Изабел дьо Лимьой, беше навестила Конде в затвора, където бе хвърлен принцът след Дрьойската битка, и тъй хубаво му беше затворила очите с прелестните си гърди, че той слепешката бе подписал злощастния Амбоазки едикт, за което Калвин и добросъвестните хугеноти горчиво го бяха упреквали.
Нашите, които подир толкова убийства и клади очакваха винаги най-лошото и срещаха с подозрение всяка привидност, се питаха каква ли ще да е крайната цел и потайният замисъл на тази пищна кавалкада по прашните друми на Франция, и то през изнурителните летни горещини на 1564-а, когато кралството едва-едва се съвземаше, въпреки оптимистичните твърдения на Ронсар118, според който:
Очарователни стихове наистина, но донейде ласкателни и измамливи, като се има предвид, че Франция още силно страдаше от опустошенията, нанесени й от гражданската война, а също от глада и чумата. Но дали пък въпреки разрухата и мъртвите, от които едва успяваха да разчистят пътя й, Регентката не искаше да покаже Франция на Шарл IX и в същото време да покаже на французите младия крал, който властваше над съдбините им? Или пък, пътувайки от град на град и изслушвайки както хугеноти, така и католици, и чула вече толкова взаимни оплаквания, не възнамеряваше да умиротвори поданиците си, поддържайки някакво равновесие помежду им?
Едва ли. И не че нашата кауза не се радваше на известни, макар и малки отстъпки. Понякога Шарл IX мъмреше онези върховни съдилища и губернатори, които изключваха протестантите от разпределението на обществените длъжности. На реформистите в Бордо например той разреши да не украсяват домовете си при минаването на религиозни шествия и напълно основателно ги освободи от задължението да се кълнат в свети Антоний. Но колкото по-нататък напредваше кралският кортеж, толкова по-осезаемо се чувстваха ограниченията, наложени от Амбоазкия едикт, самият той твърде едностранчив. През юни кралят забрани на търговците — реформисти да отварят дюкяните си в празничните за римокатолическата църква дни. Пак през юни той запрети на хугенотите да честват Свето причастие там, където се намираше в момента кралят. А през август оповести възбрана пълновластните господари да обръщат в протестантство в замъците си други лица, освен васалите си и своята прислуга.
117
Непреводима игра на думи — на френски „voler“ означава едновременно „летя“ и „крада“. — Б.пр.