Кабюс, придобил навика в отсъствие на побратимството малко да се големее, тъй като притежаваше земя и къща, към която отскоро бе пристроил и кула с вита стълба, придаваща й внушителен вид, вдигна ръка и рече:
— Приятели, да дадем сега думата на Малигувица, че има да ни казва сума ти неща досежно редкостта на рижавите!
— Но рижавите далеч не са такава рядкост! — възрази Мишел Сиорак, когото вече различавахме от брат му по неговия белег, стига обаче да обърнеше към нас лявата си буза.
— Самсон също е рижав! — обади се Беноа Сиорак като ехо.
— Хич и дума да не става! — извряка тозчас Малигувица. — Туй изобщо не е същото! Гос’ин Самсон е бакърено рус, дордето Пьотремол е червеникав като ръжда, тъй че за спогодбата, дето искам да я заключа, гос’ин Самсон не ми върши никаква работа.
— И блажен поради туй! — пропя Ескоргол.
Отново прихнахме, но Кабюс тутакси подръпна мустак и категорично отсече:
— Стига, приятели! Оставете я да приказва!
— Сами виждате — подхвана готвачката, — че клепките ми са станали кръв червени, а пък и яко ме сърбят, а всичко туй иде от пушека на огъня, над който по цял ден стоя надвесена, дордето готвя. Хубаво ми беше рекъл гос’ин баронът да ги плакна всяка вечер с вряла вода, но да ме прощава, ама от тая работа нищо не излезе! Аз знам обаче и друг цяр и много ми се ще да го изпробвам, стига Пьотремол да рачи да се спогодим предвид на туй, че е рижав.
За миг настъпи изумено мълчание, нарушено веднага от тук-там напиращ смях, който Кабюс обаче с едно движение на ръката пресече.
— Бога ми — промълви Пьотремол предпазливо, — ако туй няма да ми струва ми живота, ни малкото ми скътани парици или пък спасението на душата ми, нищо против нямам!
— Няма да ти струва и пукнат грош — увери го Малигувица, — освен мъничко от сутрешните ти, още съвсем пресни лайна!
— Иисусе преблаги! — зина Барберин. — Ти какво, да не искаш да кажеш, че ще си натикаш туй чудо в очите?
— Което по пладне или привечер като нищо може да цопне в гозбата, дето я готвиш! — заключи Ескоргол.
И тук ни разтърси такъв неудържим хохот, че дори и Кабюс не съумя да ни възпре, още повече че сам избухна в гръмък смях. Когато лека-полека най-сетне се успокоихме, Малигувица високомерно заяви:
— Ама че сте били диви! Та нима не знайте, щото лайното на рижав мъж е лек срещу всякакво възпаляване и премрежване на очите, че и срещу белите петна, дето с годинките избиват по тях?
— Там е работата — възрази Пьотремол скромно, — че лайното ми смърди.
— Като всяко друго! — сряза го Малигувица. — А ти да не си мислиш, сластолюбецо ниедни, че просто го шльопваш отгоре си ей тъй, както си го изфърлил? Как ли пък не! Първом го преваряваш, а тъй полученото масло, което, вярно, все още мъничко понамирисва, го забъркваш с миск и камфора.
— Бога ми, Малигувице! — възкликна Пьотремол. — Щом ще ми преваряваш лайното, че и ще го парфюмираш подир туй, харизвам ти всичко, що изкарвам всяка божа утрин!
Думите му бяха последвани от нов, още по-неудържим, по-буен и продължителен взрив от смях.
— Ох, ще взема да пукна от смях, така ме заболя коремът! — изхълца Сарацинката. — Малигувице, обещавам ти никога да не си опитвам вълчите зъби на дирника ти! Така ме развесели, че ти прощавам!
В този момент Кулондр, който цяла вечер не се бе дори усмихнал, се надигна, подпирайки се с желязната си ръка на масата, и тъй като се прокашля — знак, че се кани да проговори, хвана ни страх да не би пак да изрече някоя от зловещите си, смразяващи кръвта прокоби, но той се задоволи да заяви, че е вече късно и че никак не му е по душа да оставя за толкова дълго време воденицата, вардена само от кучетата. Тогава на свой ред станаха Йона и Кабюс, като рекоха, че пътят до каменоломната и Брьой не е от кратките и така дойде краят на тази седянка подир сенокос, на която такъв смях падна, че в Мепеш и по селата ни още дълго щеше да се говори за нея.
Но през последвалата седянката нощ, в непрогледния мрак, възцарил се в кулата ни, след като Барберин духна светилника и скоро запухтя в съня си досущ като ковашки мях, Малката Еликс не прояви и най-малко желание да се отдаде на обичайните ни лудории, а свила се кротко в прегръдките ми, прошепна със сподавен глас, сякаш буца някаква й бе заседнала в гърлото: