— Какви недостойни слова и с колко долна умисъл! — възмути се баща ми.
— Не ще и дума! — съгласи се Комон. — Змията си личи по отровата.
— А споменаха ли й консулите на Бержерак за колежа, който Антоан дьо Поане възнамерява да основе там за нашите? — полюбопитства силно въодушевеният от този замисъл Совтер.
— Несъмнено! И тя на свой ред се кани да го спомене пред краля! Братовчеде — подхвана Жофроа дьо Комон с искрящи изпод гъстите черни вежди очи, — най-поразяваща от всичко обаче бе срещата на двата кортежа в Макон! Господин екюйе — продължи той, обръщайки се вежливо към Совтер, — и вий, братовчеде, представете си, моля ви, какво бе смайването на всички онез напарфюмирани придворни и на осемдесетте облечени в златовезани пременя блудници на Флорентинката, когато Наварската кралица се появи пред тях без никакъв накит, без перлица дори, облечена от глава до пети в черно, заобиколена от осмина протестантски проповедници и следвана от триста гасконски кавалеристи, пременени не в коприна, а в биволска кожа, до един в ботуши и до ушите в кал, ухаещи при това не на миск, а на чесън и пот! Ах, братовчеде, не една Франция има, а две! Онази на север — богата, надменна, могъща и цяла проядена от пороците си, и тази на юг, която струва два пъти повече от първата!
Тази му духовитост накара баща ми да се разсмее, но Совтер само изкъсо се усмихна и сериозно възрази:
— Няма две Франции, господин Дьо Комон! Има една-единствена и тя, надявам се, някой ден ще бъде хугенотска!
— Амин! — избоботи Комон.
— Успяхте ли да зърнете Анри Наварски? — полюбопитства баща ми.
— Разбира се, и то неведнъж! Имах достатъчно време да го разгледам. Принцът е направо красавец и макар едва единайсетгодишен, притежава вече всички качества, достойни за един зрял мъж. Отлично знае кой е и намеси ли се в разговора на велможите, никога не казва нищо лишно.
— Ха! — възкликна Совтер. — Да не беше кралският двор място толкова покварящо, бих рекъл дори, че заобикалящите го опасности и интригите могат само да изострят още повече ума му.
— … който и без туй е изключително остър, господин екюйе! Освен това е на приказка непресторен, надарен със смелост, не лишена обаче от благоразумие, както и с фино око, умеещо вече да преценява людете.
Слушайки тоз славослов, аз се осмелих да изпитам известна завист към тогова принц, който, макар и две години по-малък от мен, ме превъзхождаше в толкоз неща. Но в същото време се стараех да запомня колкото се може по-добре описанието му, направено от господин Дьо Комон, та подир туй да го повторя дума по дума на Мирул.
— Дано Всевишния — тържествено извиси глас баща ми, — точно тъй, както нявга Христос е наказал неблагодарната смокиня, порази с мъжка немощ и безплодие рода Валоа и увенчае с френската корона Анри Наварски!
— Нима наистина допускате да стане тъй? — извика Комон и във въодушевлението си скочи от стола и се втурна да обикаля библиотеката. — Та нали и великият Нострадамус го предрече!
— Ба! — свъси вежди баща ми. — Де се е чуло и видяло лекар да пророкува?
— А защо не, ако пророчествата му са верни? — възкликна Комон. — Нима забравяте, братовчеде, че Нострадамус предрече в най-големи подробности гибелното раняване на Анри II в турнирната му схватка с Монтгомъри? — И тозчас подхвана да рецитира стиховете, които преди време повтаряше цяла Франция:
Не можа обаче да продължи нататък, тъй като Совтер го прекъсна.
— Известни са ни тез куплети — не без известно раздразнение подхвърли той, — и ни най-малко не се съмняваме в дивното ясновидство на техния автор. Но, за бога, господин Дьо Комон, карайте нататък!
— Тъй да бъде — съгласи се Комон и със силен глас и светнали очи поде: — На седемнайсетия ден от октомври 1564 година — по това време кралският кортеж пребиваваше в Салон — Мишел дьо Нотр Дам упорито настоя пред Катерина Медичи да му разреши да наблюдава сам и колкото време намери за нужно Анри Наварски. По заповед на кралицата го отвели тогаз в стаята на принца. Оня стоял гол-голеничък, дордето чакал да му облекат нощницата, и Нострадамус шепнешком наредил да го оставят тъй, желаейки да го прозре в голотата му. И той наистина го съзерцавал толкова дълго време, че Анри, който не го познавал, взел да се диви дали не са го оставили гол, защото се канят да го нашибат с камшик заради някое дребно прегрешение. — Тук суровият Комон умилено се усмихна и подир кратка пауза продължи: — Най-сетне Нострадамус безмълвно се оттеглил, но преди да излезе се спрял, погледнал онези, дето прислугвали на принца, и изтежко произнесъл: Този тук ще има цялото наследство.