Комон отново седна на мястото си. Баща ми и Совтер изглеждаха обърнати на статуи и в следния миг в стаята се възцари някак толкова напрегната тържественост, че едва се осмелявах да дишам от страх, да не би да вдигна шум. С крайчеца на окото, тъй като не дръзвах и да мръдна дори, забелязах, че Самсон и Франсоа също се бяха вцепенили. Не знам колко време се проточи нито мълчанието, нито тази неподвижност, нито пък докога сърцето ми лудо се блъска в гърдите, но много добре помня, че пръв даде израз на неизказаната надежда да имаме крал-хугенот Совтер. С толкова одрезгавял глас, сякаш го изтръгваше с неимоверни усилия из дън душата си, той изхриптя:
— Да се помолим, братя!
И въпреки недъга си, придържайки се с могъща десница за подла кътника на креслото, пръв коленичи.
Сенокосът през 1565-а излезе също толкоз благодатен, колкото и предидущата година, но аз решително отказах да присъствам на всеобщата седянка след завършека му, тъй като силно се безпокоях за Малката Еликс и никак не ми беше до шеги. От година насам, откакто се бе поболяла, състоянието й изобщо не се бе подобрило, дори напротив — кожата на лицето й постепенно придоби нездрав белезникав цвят и все по-често я спохождаха нетърпими болки в главата и виене на свят, при което почти губеше зрение, а дар словото й изневеряваше, че и разсъдъкът, кажи-речи.
Баща ми я преглежда неведнъж и дваж, но тъй като се колебаеше да даде някакво заключение, обърна се за помощ към господин Дьо Ласко, въпреки въсенето на Совтер, който намираше за вредно да се пилеят толкова средства по една слугиня. Баща ми обаче дори не му обърна внимание, тъй като му беше жал за Малката Еликс и най-вече за Барберин, която силно се измъчваше, като виждаше как с всеки изминат месец дъщеря й все повече и повече линее.
Господин Дьо Ласко пристигна един четвъртък с карета, придружаван от двамина от помощниците си, които така и не разбрах за какво друго му бяха нужни, освен, за да му придават важност. Като разбра, че болната няма треска, той нареди да я съблекат до голо и дордето с маска на лице й опипваше крайниците и корема с облечените си в ръкавици ръце, попита Барберин дали като дете Еликс е боледувала от сипаница, едра шарка и заушки.
— Не — отвърна Барберин, по чиито страни се стичаха едри като грахови зърна сълзи, — от нищо таквоз не е боледувала.
— Така и предполагах — кимна господин Дьо Ласко.
След това, оттеглил се ведно с баща ми, все така безмълвните си помощници и мен самия в библиотеката, той отначало взе важно да я кръстосва надлъж и нашир, свел глава под бремето на великите си мисли, но когато баща ми учтиво му предложи да поседне, на драго сърце се намести в едно кресло.
— Е, господин Дьо Ласко, какво мислите за случая? — обади се най-сетне баща ми, изкаран от търпение поради твърде проточилото се мълчание.
— Случаят е съвършено ясен — подхвана господин Дьо Ласко. — Причината за туй заболяване се крие в развалената кръв на тази клетница, която нивга не е била пречиствана било от сипаница, едра шарка или заушки, било от други някои неразположения, на които Природата е предопределила именно такова назначение. И така, разваляйки се все повече с годините поради туй, че никога не е било прочиствано, с течение на времето това голямо количество кръв се просмуква в червата, черния дроб, далака, белите дробове и във всички съседстващи им телесни части и органи. Ето поради що и мозъкът, бивайки засегнат от развалата, също се омаломощава и вследствие позволява достъпа на отровно-кисели и извънмерно дразнителни зловония, изпарения и други секреции. От туй и произтичат онез нетърпими болки в главата и неразположенията, които сте наблюдавали, тъй като упоменатите от мен зловредни изпарения затлачват, потискат и затрудняват дейността на най-чувствителните нерви и ципи дотолкова, че препятстват самия дух животворен, което води до отслабване на зрението и говора. С други думи, касае се за епилепсия симпатична и в никой случай идиопатична, след като не произхожда от самия мозък, който сам по себе си изобщо не е увреден…