В същия миг с изумление си дадох сметка, че макар и на бой колкото мен, при това далеч не слаботелесен, добър ездач и твърде изкусен сабльор, той и досега не бе съумял да превъзмогне онзи силен страх, който всявах у него, откакто аз, едва шестгодишен, го бях набил. Това бяха едновременно страх и омраза, взаимно пораждащи се и подклаждани като цяло от една отдавнашна неприязън. И съмнение не можеше да има, че станеше ли веднъж барон, едва ли често щях да си показвам и носа в Мепеш!
— Господин братко — полюбопитствах вежливо, но с недвусмислена заплаха в гласа, — а тъй, както си говорехте, да сте произнесли думата „голтачка“?
— Нищо подобно — смънка той с треперещи устни.
— В такъв случай внимавайте да не я изречете, ако искате да не ме разгневите! А сега си вървете по пътя, господине!
И в момента, в който се обърна, за да офейка, пристъпих безшумно подире му и ненадейно силно го ритнах в задника. Той се извъртя и негодуващо възкликна:
— Но вий ме ритнахте!
— Нищо подобно! — възразих аз. — Нито вий сте произнесли думата „голтачка“, нито пък аз съм ви ритнал! Тъй че добре ще е да се задоволим с туй ни взаимно заблуждение.
И като се изпъчих насреща му с вирната брадичка и ръце на кръста, аз го измерих с очи от глава до пети.
На свой ред Франсоа ми хвърли доста злобен поглед и за миг помислих, че ще се нахвърли отгоре ми, но прекомерната му предпазливост (добродетел, която не бе наследил нито от баща ми, нито от Изабел) отново взе връх. Той предпочете по-скоро да преглътне обидата и придирчиво да я прибави към отколешната си омраза, отколкото да се отърси от нея, както самият аз бях сторил в изблик на гняв. Без думица да пророни и побелял от едва сдържана ярост, той ми обърна гръб и се отдалечи, зарязвайки в ръцете ми останките от собственото си достойнство.
Едва тогава си дадох сметка колко благоразумно бе постъпил баща ми, запрещавайки ни да носим в замъка кама и сабя, тъй като низкото предизвикателство на Франсоа до такава степен ме бе изкарало извън кожата от гняв, че имах ли оръжие, несъмнено бих го вдигнал срещу му. Тази мисъл не ми даваше мира и подир бягството на брат ми. Защото, макар след като го бях ударил и унизил да останех господар на положението, бях все още дотам настървен от собствената си ярост, че жадувах единствено кърви и смърт, за да залича хулата, с която той бе омърсил милата на сърцето ми Еликс.
Облегнах се на извитата стена на ходника и когато гневът ми най-сетне се поуталожи, почувствах се безпомощен и отчаян, а гърлото ми тъй мъчително се сви, щото просто дъх не можех да си поема. Но не се разплаках, въпреки че осъзнах собствената си самота, досущ тягостна и зловеща като този дълъг сводест ходник с неговите, влажни стени. Защото сега вече бях напълно сигурен: Малката Еликс береше душа току пред очите ми и лека-полека гаснеше в дълга агония.
Но сякаш за да ме опровергае в безутешната ми скръб, а като че ли и за да обори обезсърчителната диагноза на баща ми, на следния ден подир визитата на господин Дьо Ласко, Малката Еликс ненадейно живна и се развесели, макар и без да възвърне цвета на лицето си, останал все тъй белезникав и нездрав. За сметка на това обаче нетърпимите болки в главата й се успокоиха, изчезна също виенето на свят, прималяванията и замъгляването на зрението. Не на себе си от радост поради това й подобрение, Барберин разгласи навред в Мепеш какъв велик учен и изкусен доктор бил господин Дьо Ласко, който без никакъв цяр, а докосвайки я само тук-там по тялото с облечените си в черни ръкавици ръце, беше излекувал Малката Еликс.
Като я видях да се поокопитва, простих на големия си брат Франсоа и когато отново го срещнах в сводестия ходник, водещ към залата по фехтовка, спрях се и по един или друг начин изказах съжаление, задето го бях ритнал. Той безучастно ме изслуша и също толкова хладно отвърна, че и той съжалявал за държания от него тон, но трябвало да го извиня, тъй като го бил сторил единствено от загриженост за мен, смятайки, че съм паднал твърде ниско в предпочитанията си. Извинението всъщност бе, кажи-речи, по-ругателно и от самото оскърбление, но го приех, без дори окото ми да мигне, поклоних му се и отминах. Бях разбрал, че гледайки ме отвисоко, Франсоа в същото време ми завиждаше затуй, че бях предпочел връзка много по-достъпна и интимна от неговите аристократични и недостижими страсти.
На 14 юни, същия ден, когато следваният от двамината си неми помощници господин Дьо Ласко бе почел Мепеш с прословутата си консултация, продължаващите своята одисея Катерина Медичи и кралят се срещнаха в Байон според една отдавнашна уговорка със своята дъщеря и сестра Елизабет дьо Валоа, кралица Испанска, придружавана от най-доверения съветник на Филип II, дук Алба121.
121
Фернандо Алварес ди Толедо, дук Алба (1507–1582), испански държавник и пълководец. — Б.пр.