Голяма тревога и смут обзе нашите в цялото кралство, когато научиха тази тъй застрашителна за френските реформисти вест, още повече че водените в Байон преговори бяха тайни и от френска страна, която не включваше нито един велможа-хугенот, на тях присъстваха Конетабъла, Анри дьо Гиз (син на убития дук), кардинал Дьо Бурбон, Монпансие и Бурдийон, до един фанатични католици и твърде малко склонни на помирение.
Та ето каква беше станалата най-сетне очевидна за всички ако не причина, то крайна цел на пищната дворцова кавалкада по пътищата на Франция: среща на испанската граница между френския крал и пълномощника на заклетия враг на нашата вяра.
Катерина Медичи бе поискала или по-скоро крайно настоятелно изпросила от Филип II тази среща. Жена извънредно енергична, но твърде ограничена и парвеню, предано най-вече на семейните интереси — наложеше ли се, те нерядко минаваха дори и пред интересите на кралството, — „търгашката“, както я наричаха онези, които не я обичаха, бе обладана от неистовото желание да изпоожени децата си за коронясани особи. Така тя на драго сърце би свързала с брачен обет своя любим син Анри Орлеански122 със сестрата на Филип II, дона Хуана, останала наскоро вдовица, стига властващият над огромна империя Филип II да дадеше в зестра на сестра си някое княжество. Що се отнася до дъщеря й, Маргьорит дьо Валоа123, тогава тринайсетгодишна, то Флорентинката, подновявайки направеното преди четири години предложение, искаше за нея сина на Филип II, дон Карлос, макар че дори в самата Испания го имаха за „полумъж“, тъй като до този момент не бе съумял да даде доказателства за своята „мъжественост“.
На 2 август — от срещата в Байон бе минал цял месец, но тревогата на нашите не отслабваше — в Мепеш на тайна среща се събраха първите велможи-протестанти на Сарладе: Арман дьо Гонто Сен Жение, Фуко дьо Сент Астие, Жофроа дьо Бенак, Жан дьо Фуко и Жофроа дьо Комон. Те пристигнаха поотделно и, съблюдавайки при това най-строга тайна, през нощта, след като цялата ни прислуга вече си бе легнала, а Ескоргол беше изпратен под някакъв предлог да преспи в Брьой, докато в порталната кула го заместваше Алазаис, смятана за човек много по-сигурен.
Тримата с Франсоа и Самсон също присъствахме на тази среща, състояла се в библиотеката, и аз бях силно поразен от мрачните лица на упоменатите благородници, обикновено тъй самоуверени и сигурни в благополучието си, но сега обзети от трескаво безпокойство, питайки се дали от тайните преговори между Филип II и Флорентинката не ще пострадат отново протестантите, защото всеизвестно бе, че тя е жена безсърдечна и вероломна, а той, след като бе удавил в кръв Реформацията в собствената си държава, жадуваше в жестокия си фанатизъм само едно — да я изкорени издъно и в съседното кралство.
От присъстващите петима велможи (без да се смятат побратимите) най-добре осведомени изглеждаха Комон и Сен Жение, вероятно защото и бяха прекарали най-дълго време в лоното на странстващия кралски двор и си бяха създали там някои връзки. Забелязах също, че се изразяваха извънредно предпазливо, сякаш стените ни имаха уши, и при това толкова мъгляво и иносказателно, като прибягваха до ред библейски имена, че мина доста време, преди да проумея, щото на този им език Катерина Медичи бе станала Иезавел124, дук Алба — Олоферн125, Анри Наварски — Давид126, и адмирал Дьо Колини — Илия127.
— От достоверен източник зная — подхвана Комон, — че един ден в залата за преговори в Байон Давид чул Олоферн да подхвърля на намиращите се там френски велможи щото би трябвало да се „отърват от петима-шестима предводители“ на нашата партия.
— И назовал ли ги е? — попита баща ми.
— Да, ставало дума за Илия, двамината му братя128 и принца129. Един от французите обърнал внимание на Олоферн, че мнозинството реформисти би трябвало също да бъдат наказани, при което Олоферн открито посочил Илия и отвърнал: Една тлъста сьомга струва повече от сто жаби.
— А знаете ли за какво всъщност е настоявал Олоферн пред Иезавел? — прекъсна го баща ми.
— Струва ми се, че се досещам — обади се тогава Сен Жение. — Преди всичко Франция да признае Вселенския събор в Тренто.
— Виж, туй е нещо, което не зависи нито само от Иезавел, нито от сина й — отбеляза Жофроа дьо Бенак, — а от Върховния съд, както и от галиканската църква130, която, както знаете, е настроена твърде враждебно срещу него, тъй като съборът легира на папата такива права върху нея и краля на Франция, каквито никога досега не е имал.
123
Маргьорит дьо Валоа, известна още като кралица Марго (1553–1615), кралица на Навара. — Б.пр.
130
Галиканизъм — доктрина, проповядваща известна независимост на френската католическа църква от папството. — Б.пр.