Така Мепеш се превърнал в остров, при това остров, свързан с материка чрез толкова хитроумна и същевременно изящна отбранителна система, че и досега не съм срещал наш гост, който още с пристигането си да не е бил поразен от възхита.
В действителност подвижният мост на укрепения портал не предоставя пряк достъп до сушата, а до малка кръгла кула, над която самият портал високо се извисява. Кулата отвсякъде е заобиколена с вода и на свой ред разполага с подвижен мост, свързващ я с квадратен остров със страна пет тоаза. На острова, укрепен с висока стена с бойници, се намират пристройките, където се съхраняват каруците, ралата, браните и други обемисти сечива, както и едно голямо перило, разположено точно срещу замъка. В единия край на острова, там, където ровът се стеснява, се издига още една кула с трети подвижен мост, който най-сетне дава достъп до „голямата земя“, както казваме тук.
Теснотата на трите укрепени прохода не позволява разминаването и донейде забавя придвижването на каруците, дойде ли време било да се прибира зърното и сеното, било да се вкара добитъкът в двора на Мепеш, тъй като нощем там се прибира всичко, с изключение на земеделския инвентар, който е твърде обемист, за да се пренася всекидневно зад стените и обратно и поради тази причина остава на острова. Но голямата широчина и значителната дълбочина на обкръжаващата ни водна площ, както и наличието на трите редуващи се подвижни моста, ни изпълват с огромно чувство за сигурност, което, без обаче да мога да кажа как, допринася и за очарованието на цялата околност.
Дълго време смятах, че това тъй благоприятно за отбрана и същевременно радващо окото разположение е единствено във Франция, дордето веднъж, вече в зряла възраст, спасявайки се от преследващата ме многочислена банда каймани, които на всяка цена искаха да ми видят сметката, и носейки се напосоки във вихрения галоп на моята черна испанска кобила, изопнала до скъсване изящната си шия и почти докосваща с корем тревата, не зърнах с крайчеца на окото един замък, който приличаше на Мепеш както по разположението на крепостния си ров, така и по малките кули, защитаващи острова му. За жалост нямах никаква възможност да се спра, сподирен по петите от преследващите ме с дивашки крясъци и с голи саби в ръце двайсетина обесници, изгарящи от нетърпение да ме лишат от кесията, от коня, че и от живота.
Тогава моята храбра черна кобила успя да ме измъкне здрав и читав от неприятната среща, но никога повече не видях отново онзи чудесен замък, чиято прилика с Мепеш накара сърцето ми да трепне развълнувано, макар че то и без това се канеше да изхвръкне от гърдите ми поради надвисналата над мен опасност. Единственото, което мога да твърдя с увереност, е, че той се намира нейде край Бордо, на няколко левги от големия град.
Оттатък мепешкия водоем се намира зеленчуковата градина, която така не само ни е под ръка, но и лесно се полива; там са и овошките ни, а в ниското под тях, засадени тъй, че да не пречат на видимостта, гъстеят орехите, даващи винаги богата реколта, от която заделяме не само за собствени нужди и добиваме предостатъчно масло за осветление, но и продаваме. Всичко това — както овощната, така и зеленчуковата градина — е опасано с висока ограда от яки кестенови колци със заострени и закалени в огън върхове. В шахматен ред отсам оградата са разположени многобройни вълчи ями, изкопани от нашите войници като предпазна мярка срещу крадците, които нощем биха се опитали да се доберат я до зеленчуците, я до плодовете ни. Уви, толкова голяма е сиромашията в нашия злочест Перигор и тъй безбройни прокудените от глада от Овернските планини бездомници, които нахлуват в провинцията ни от изток и от запад, че не минава лято, без да намерим в някоя от ямите поне един осакатен и стенещ окаяник, който, макар с разкъсан и окървавен крак, все още пълзи със зинала уста и сгърчени ръце към нашата зеленчукова градина, при все че господарското правосъдие му е добре известно — пипнат ли го, тозчас ще увисне на бесилката.
Майка ми горчиво оплакваше обесените клетници, но побратимите я уверяваха, че в това им състояние на крайно изтощение раната, получена от тези останали само кожа и кости нещастници при падането им във вълчата яма, е неизлечима, и че да ги пуснат да си вървят, едва кретащи и целите в кърви, би означавало да ги обрекат на ужасите на дълга, и мъчителна смърт. В крайна сметка майка ми все пак успяваше да убеди капитаните поне да ги просват в несвяст, за да съкратят страданията им, преди да ги окачат на въжето, а тъй също да не оставят телата им да изгният на бесилката, както изискваше това обичаят.