— На второ място — продължи Сен Жение, — да се отмени Амбоазкият едикт.
— Или по-скоро малкото, дето е останало от него, след като Иезавел доста го поокастри! — отбеляза Совтер с горчивина.
— И на последно място — заключи Сен Жение, — за онова, което Комон току-що спомена; смъртта на сьомгата и на още някои риби от таз едрина, подир чието убийство жабите, в случай че не се завърнат в лоното на римокатолическата църква, ще бъдат принудени да избират между изгнанието и кладата, губейки и в двата случая всичко, що притежават.
Думите му бяха последвани от зловещо мълчание, дордето всеки премисляше вероятността — при положение, че се стигнеше до най-лошото, разбира се — да се види принуден да изостави завинаги великолепния си замък, имението си, людете си, своите арендатори и села.
— И какъв отговор даде на туй Иезавел? — попита най-сетне баща ми.
— Търгашката понечи да се пазари — изсумтя Сен Жение презрително. — С други думи: дайте вашата сестра и сина си на моите деца и ние ще прекараме нашите протестанти под ножа!
— Тя като нищо би ни продала! — възкликна Жан дьо Сиорак. — А що рече Олоферн?
— „Госпожо, подобна сделка не е почтена.“
— И наистина е така! — кимна Совтер.
— „Негово католическо величество — продължи Олоферн с чисто испанско високомерие — държи да узнае желаете ли, или не, госпожо, да уталожите верските ни болежки?“
— Подобна образност ме просто възхищава! — изръмжа баща ми. — Ще рече, че да изтребиш половин народ на този кървав дипломатичен език означава „да уталожиш верските си болежки“! И как посрещна Иезавел този тъй груб отказ и такваз претенция?
— С обещания, но твърде мъгляви и двусмислени, примесени с известни възражения, ласкателства и безброй любезности към господаря на Олоферн, когото тя нарича „господин сина ми“, макар изобщо да не си бе направил труда да я посети в Байон.
— Тази змия пълзи в нозете на испанския владетел — избоботи Комон, — но въпреки това и дума не може да става за брак нито между тъй свидното й синче и дона Хуана, нито пък между Марго и дои Карлос. Знам със сигурност, че Олоферн е предал на Иезавел най-решителен отказ.
Думите му се последваха от ново, доста продължително мълчание, през което време присъстващите благородници, макар и все тъй безпокойни и възбудени, донейде като че ли се поуспокоиха. Тази промяна в настроението им не убягна на баща ми и той, припряно малко, както ми се стори, поде:
— Нужно е да се опазим от преждевременно успокоение! Защото ако отказът на господаря на Олоферн проваля плановете й за брачен съюз между децата им и поради туй ни предоставя миг на отдих, то това не означава, че висящият над главите ни меч е свален. Той е все там, готов да се люшне и при най-лекия ветрец, полъхнал в този женски мозък и ще остане там и деня и нощя, и зиме, и лете, а прекъсването на конеца, на който виси, ще зависи от това каква изгода има, или пък няма от туй Иезавел. — За миг той замълча, сетне изтежко продължи: — Господа, дойде време да вземем най-решителни и строги мерки, щото нашите в цялата провинция да се въоръжат, укрепят и обединят в съюз тъй здрав, че нападнат ли едного, другите тозчас да му се притекат на помощ.
Тези думи на баща ми силно ме смутиха, тъй като за първи път, откакто проумявах как стоят нещата, чувах него, предания на короната хугенот, който по време на гражданската война беше отказал да се присъедини към Конде, да предлага на нему равните да се „въоръжат и укрепят“ срещу кралската власт. И късно след това, легнал в постелята си до спящия вече Самсон, заключих, и то не без известно безпокойство, че надвисналата над нашите опасност трябва да беше наистина чудовищна и неминуема, щом баща ми бе заговорил на толкова необичаен за него език.
На 15 март 1566-а и само няколко дни преди да навърши петнайсет години болките на Малката Еликс, както бе предрекъл това баща ми, станаха наистина нетърпими и той започна да й дава малки дози опиум. При все това обаче, писъците и стенанията й по време на болезнените пристъпи ставаха все по-силни и по-силни и тогава я настанихме в една малка стаичка на приземния етаж. Сложиха там легло и за Барберин, но в действителност го ползувах аз, след като си издействах такова разрешение, под предлог, че това е необходимо както заради бъдещата ми професия, така и поради туй, че присъствието на Барберин, имаща толкова дълбок сън, че и топ не би я разбудил, не би било от никаква полза за болната.