Когато той свърши, баща ми на свой ред ни даде няколко съвета, които имаха отношение по-скоро към поведението ни на този свят, отколкото към бъдещето ни на оня.
— Синове мои — подхвана той с глас едновременно сериозен и топъл, — двамата заедно едва докарвате и до трийсетте, но ето че още толкоз млади поемате на дълго пътешествие, изправяйки се лице с лице срещу широкия свят. Пътят ви ще бъде осеян с безброй клопки, с които ще трябва да се справяте със собствени сили и разчитайки на оръжията си, но знайте, че измежду последните най-сигурното е вежливостта. Постоянствайте навсякъде в перигорската си учтивост както към богатия, тъй и към бедния, както към благородника, тъй и към голтака. И никому не вдъхвайте безпокойство, било то с дума, или с действие, но при все туй обаче нека всеки добре знае, и то щом ви зърне още, че не сте люде, които биха преглътнали оскърбление някое. Не се палете на разпра, особено вий, Пиер, който сте толкова сприхав, но веднъж случило се, не си плюйте на петите, а смело нападайте. Туй се отнася до вас, Самсон, който толкоз мудно изтегляте сабя и така бавно си вадите заключение. Знайте, че всяко ваше забавяне може да костува живота на многообичания ви брат, както едва не стана това в Ландревийското предградие. По пътя отбягвайте досущ като изчадия адови кръчми, комар и гуляи, които са съсипия за кесията, душата и здравето! В Монпелие си намерете другари с достойнства неизменни, а не пустосияйни, като за предпочитане е да ги подбирате измежду нашите, които в този град, хвала на бога, са множество! Пред чужденци си скъпете думите, но не и зрението! В съмнителна компания ли сте, не прогласявайте с нужда и без нужда веруюто си на протестанти, но не го и крийте, ако не ви застрашава опасност! И накрая, в Монпелие изучавайте най-прилежно всичко, що ви преподават вашите учители, защото точно това е целта на туй толкоз скъпо струващо на баронство Мепеш пътешествие. И дордето се учите помнете добре, че трудът, който положите на младини, ще бъде богатството, от чиято лихва ще се ползвате цял живот! — За миг баща ми замълча, сетне додаде: — Самсон поема грижата за разходите ви, а Пиер — командуването на малобройната ви дружина! Мирул ще се подчинява и на двама ви. И нека добре знае кой от вас двамина ви и него е господарят! Отнасяйте се към Мирул според заслугите му, които не са малки, и се вслушвайте в съветите му! Покрай мизерията, която е била негов жребий в детството му, той познава света много по-добре от вас.
Помислих, че баща ми или бе свършил, или пък се смущаваше да го стори. И тъй беше наистина, но не че го затрудняваше толкова последната дума, колкото, че онуй, що имаше да ни казва, бе твърде деликатно, при това в присъствието ма Совтер и в момент, когато собственият му живот отново минаваше пред очите му. Най-сетне се реши, накарвайки невинния Самсон да се изблещи от изумление, а Совтер да се навъси и размърмори недоволно, макар отначало баща ми да се изразяваше тъй, сякаш донейде сам се разкайваше:
— Следният съвет, Пиер, се отнася лично до вас, но ви го давам и пред Самсон, та може би по-късно и той да се възползува от него. — Тук той отново направи пауза, след което продължи с тон далеч не толкова смирен, колкото би могъл всъщност да бъде: — Вий, Пиер, сте наследили от мен, уви, непреодолимото влечение към онзи нежен пол, който няма нищо общо с нашия! Ето защо се опасявам да не би през целия си живот да бъдете „една нажежена пещ, която непрестанно бълва пламък и искри“. Тази фраза е на Калвин. Поразмислете върху нея! Тя издъно разкрива несъвършенството на нашата природа. Да не изпадаш в грях е несъмнено по-добре, отколкото да прегрешиш, но случи ли се, тласкани от буйната ни кръв, да не устоим (тук Совтер се начумери още повече), то поне е наложително при подобни обстоятелства да бъдем крайно предпазливи от страх да не загубим много! Моля ви, Пиер, в никой случай не се хвърляйте слепешката в уловките, които в един такъв голям и хубав град като Монпелие ще ви примамват отвсякъде! И също тъй не се навирайте в нозете на първата срещната, само защото е врътнала към вас глава и ви е погледнала мило. Пазете се от похабените тялом, от злонравните, коварните и сребролюбивите! Всъщност — усмихна се той — пазете се от всичките! Но ако по щастлива случайност попаднете на някоя свястна девойка, бъдете добър с нея, към което сте склонен впрочем и по природа, тъй като не сте лишен ни от чувствителност, ни от великодушие.