Та от онова време в Мепеш, в една каменлива нивица, където дотогава и глухарче не беше успяло да покара, ние най-благопристойно погребахме толкова много от тези безименни клетници, че от броя им би излязло едно съвсем прилично гробище. Всяка първа неделя от месеца майка ми ходеше там да се моли, придружавана от носещата ме на ръце дойка Барберин, сподирена на свой ред от дъщеричката си, Малката Еликс, която ситнеше до нея, хванала се за полата й, а също и от въоръжения Кабюс, тъй като нито на съпруга, нито пък на дете нечие се позволяваше да напуска Мепеш без охрана. По-късно, когато това нареждане не се съблюдаваше вече толкова строго, аз често си играех заедно с Малката Еликс в Нивата на крадците. Тези несретни сиромаси, които през целия си живот толкова много бяха гладували, подир смъртта си така чудесно бяха нахранили земята, че сега там расте гъста трева, а напролет цъфтят великолепни яркожълти нарциси, които никой обаче не смее да бере. Местните люде твърдят, че откъснеш ли такова цвете, то издава стон и онзи, който го чуе, бил той мъж или жена, бива обречен на глад до края на дните си.
Година след покупката на Мепеш баща ми се оженил за Изабел дьо Комон, чийто медальон, сини очи и руса коса му били направили толкова силно впечатление, когато заедно със Совтер за първи път посетил Кастелно. Тогава Изабел била още съвсем млада, едва петнайсетгодишна, но „със снага стройна, плът сочна и стегната, дългобедра и с малко ходило“. Това описание, направено от баща ми, прочетох на първата страница на неговия Мисловник, който наченал да води в деня на сватбата си — 16 септември, 1546 година. Там отбелязва също, че самият той е на трийсет и две години, а съпругата му — на петнайсет, че е благодушна, телесно здрава, много приятна и забавна, с неизменно весел нрав, макар понякога и малко опърничава, че е добра християнка, въпреки склонността си към идолопоклонство. По-нататък стигнах до следното заключение на баща ми: „Венчавката, премените, даренията за църквата, милостинята за бедните и двете трапези струваха петстотин туренски ливри — сума твърде скромна, като се вземат предвид привичките на днешните благородници.“ В отговор на което Совтер отбелязва в полето с разкривения си почерк: „И туй е много! Петстотин ливри е цената на хубава орна нива.“
Това обаче не означава, че по този случай в побратимството настъпили разногласия. Жан дьо Совтер, смятайки се твърде стар за задомяване, намирал за разумно Жан дьо Сиорак да продължи рода си, та поне този клон от побратимството да разпъпи и даде цвят, сиреч деца, на които да завещаят Мепеш. При все това медальонът на Изабел донейде все още го притеснявал, а така също и внезапното нашествие в Мепеш на толкова жени, тъй като Изабел дошла ведно с камериерката си Като, а след година пристигнала и дойката Барберин заедно с дъщеря си, Малката Еликс, която тя кърмела едновременно с първата рожба на майка ми, големия ми брат Франсоа дьо Сиорак.
Но Совтер, който така милеел за благосъстоянието на побратимството и толкова желаел да го увеличи, поне не можел да се оплаче, че Изабел дьо Комон дошла в Мепеш гола. Освен че ги сродила с перигорската аристокрация, тя им донесла в зестра две хиляди екю, една чудесна кестенова гора, една ливада край пътя за Аизи, способна да изхрани две-три крави, както и една много богата каменоломна от местния златистожълт камък, при това удобна за разработване, тъй като отстоеше едва на три левги от Мепеш.
Побратимството, което не пропускало и най-малката възможност да увеличи богатството си, продавайки своевременно и на сметка целия си излишък от жито, сено, вълна, мед, орехово масло, свинско месо и двегодишни скопени жребци, решило да извлече полза и от каменоломната, тъй като по онова време и буржоата, и благородниците от околността строели много — както за показ, тъй и за развлечение.
Още първата неделя след венчавката капитаните разгласили на всеослушание в Сарлат, че ако в града или околностите му се намери изкусен каменар, то нека има грижата да им се представи идната неделя на църковния площад. Но още на следния ден пред първия подвижен мост, в подножието на малката кръгла кула на острова, се появил висок и плещест брадат мъжага. Изпод яката на грубата му, препасана в кръста кълчищена риза стърчали гъсти черни косми, а панталоните му били пристегнати в глезените и в коленете с кожени ремъци. Бял доста натоварен: през ляво рамо носел голям английски лък, на кръста му висели дълбока паница, огромен нож и колчан със стрели, а освен това на гръб мъкнел внушителен по размери дървен сандък, висящ на прехвърления през дясното му рамо як ремък. Широките му прашни ходила били боси, но в замяна на това на главата му се мъдрела островърха плъстена шапка, която смъкнал тутакси, щом капитаните се появили, на прозорчето на кулата, над подвижния мост.