— Че и напротив! — възкликнал Совтер. — Тяхното е дори по-твърдо.
— В Рошфор-ан-Ивлин за миг помислих, че щастието най-сетне ми се усмихва. Почувствал се значително по-добре, кралят се метна на коня си и ловува в продължение, на цели три дни, след което яде и пи прекомерно, както винаги.
— Да язди, при това с абсцес на перинеума!? — изумил се Сиорак. — Но това е лудост!
— Кой знае, може би пък по този начин е искал да го пукне! — възразил Ла Боеси простодушно. — След тези три дни обаче състоянието му рязко се влоши и тогава, макар и да поддържаше постоянно висока температура, кралят реши да се премести в Рамбуйе, където, както сам той твърдеше, опитвайки се за кой ли път да се самозалъгва относно здравето си, искал „да се наслади до насита на гонитбата на дивеч и на лова със соколи“. На 21 март най-сетне бях допуснат в замъка Рамбуйе, но само за да науча, че в момента оперирали краля. Веднага след това той изпадна в бавна и мъчителна агония. На 30 март Дофина го помоли за благословията му, но докато кралят му я давал, престолонаследникът взел, че припаднал на леглото му, а кралят тъй го притиснал към себе си, сякаш синът му бил самият живот, с който щял да се прости веднага, ако го освободи от обятията си.
Накрая се наложило да отведат престолонаследника Анри в стаята на Дофината и там, смазан от мъка, той се хвърлил по очи на леглото, без дори ботушите си да смъкне. Когато видяла съпруга си в това състояние, Катерина Медичи на свой ред се проснала възнак на пода, покрусена и безутешна. Поглеждайки едва-едва както към нея, тъй и към своя бъдещ господар, Франсоа дьо Гиз25 с високомерно изражение на лицето кръстосвал из стаята, като силно тропал с токове, докато Диан дьо Поатие26 с тържествуваща усмивка гордо се пъчела в едно кресло. По някое време Гиз най-сетне спрял да крачи напред-назад, застанал пред нея и като махнал с ръка към стаята на краля, насмешливо възкликнал: „Отива си, любовчията му проклет!“
— Убеден ли сте в достоверността на тези недопустими слова, господин Дьо Ла Боеси? — прекъснал го Сиорак. — Та нима е възможно човек да прояви подобна непочтителност към владетеля си, и то когато последният е на смъртен одър!?
— Знам го от сигурен източник! — докачил се леко Ла Боеси. — И мога с положителност да ви уверя и в това, щото бивайки в пълно съзнание, когато се изповядвал, кралят категорично заявил — потвърдиха ми го не един и двама, — че не изпитвал „никакви угризения на съвестта, тъй като никога и към никого не се бил отнесъл несправедливо“.
Совтер подскочил в креслото си като ужилен и гневно викнал:
— Забравил е значи за избиването на люберонските водейци, а Мериндол и Кабриер, както виждам, съвсем са му изхвръкнали от ума! И очевидно разчита на своето, чистилище, за да се поумие от тези си нищо и никакви прегрешения!
Совтер произнесъл думата „чистилище“ с такава ирония и презрение, че Ла Боеси ненадейно се почувствал като в небрано лозе.
— Как мислите, господин Дьо Ла Боеси — намесил се Сиорак припряно, — дали Диан все още упражнява такава власт над новия крал? Анри все пак е на двайсет и осем години, докато тя кара вече четирийсет и осмата, тъй че младите лъвици от двора лесно биха могли да й отмъкнат плячката.
— Така е, но Диан е все още красива — отвърнал Ла Боеси, щастлив, че отново усеща сигурна почва под себе си. — Е, не се наемам да гарантирам за лицето, което въпреки гримовете е вече доста повехнало, но тялото й е наистина великолепно и младият крал е все тъй прехласнат по любовницата си, както и в деня, когато тя го прелъсти. Та нима не знаете, че той я посещава всеки следобед, посвещава я надълго и нашироко в държавните дела и седнал в скута й — да, да, правилно сте чули, точно в скута й! — свири на китара, като прекъсва по някое време серенадата си, за да се обърне към Конетабъла27 с думите: „Погледнете я, Монморанси, нали има чудесен гард28?“, току тършувайки в пазвата й. В действителност кралят е едно дете, което, както вече казах, се прехласва по Диан й я гледа тъй, сякаш е до немай-къде удивен от благосклонността й към него. Повярвайте ми, тя ще си прави с него каквото й скимне!
— И каквото скимне на Гиз, на духовенството и на Монморанси — обадил се Совтер мрачно. — Свършено е със спокойствието в кралството! Няма да мине много време и в нашата многострадална Франция ще свие гнездо инквизиция, неотстъпваща по нищо на испанската, и ще лумнат безброй клади!
— От това и аз се опасявам — поклатил глава Ла Боеси и след кратко мълчание добавил: — Нямам никакво намерение да разследвам дали и как съблюдавате религиозната обредност, тъй като това нито ми е задължение, нито призвание, но все пак не сте ли малко непредпазливи? Главният викарий се оплаква, че вече не ви вижда на литургията в Сарлат.
26
Диан дьо Поатие, дукеса Дьо Валентиноа (1499–1566), любовница от начало на престолонаследника, а сетне и на краля Анри II. — Б.пр.
27
Върховен главнокомандуващ на войските на Франция (до Ришельо), в случая Ан, Първи дук Дьо Монморанси (1493–1567), любимец на Франсоа I, с когото са отраснали заедно. — Б.пр.