— Аз пък се оплаквам — прекъснал го Совтер, — че от петстотинте ливри, които му дадохме точно преди да купим Мепеш и бяха отредени за старите и осакатени войници, досега те не са получили нито грош!
— Обичам ви твърде много, за да дам ход на жалбата ви — отвърнал Ла Боеси. — Това ония никога не биха ви простили.
— Но вие всъщност с чиста съвест можете да успокоите господин главния викарий — намесил се Сиорак с лукава усмивка и в очите му заиграли весели пламъчета. — Литургията ние я слушаме и оттук, благодарение на ей този отвор в стената, който е свързан с параклиса, намиращ се точно под нас. Всяка неделя плащаме пет гроша на маркаиското кюре, за да я отслужва тук по пладне. На нея присъстват както госпожа Дьо Сиорак и децата, така и цялата ни прислуга, а ние я слушаме от тази стая, където брат ми, както знаете, е принуден да стои поради недъга си.
В предвижданията си Совтер сбърка само донякъде, Анри II, или по-скоро онези, които го направляваха и в чиито ръце той бе не повече от послушна марионетка, не успя да въведе в кралството инквизиция по испански маниер, въпреки настойчивите молби на папата, тъй като висшите държавни институции му оказаха силна съпротива. В замяна на това обаче издаде голям брой едикти29 и учреди в Парижкия върховен съд зловещите огнени съдилища30, които хвърлиха зад решетките на Ла Консиержери31 множество протестанти, преди да ги изложат на публичен позор по пътя от килията им до площад Мобер. Там ги привързваха към издигнатите предния ден позорни стълбове и наклаждаха в краката им буйни огньове, в които затворниците изгаряха живи, а телата им се превръщаха в пепел.
В записките на баща ми от онова време, които прочетох в неговия Мисловник, аз долових отзвука от продължителни прения в лоното на самото побратимство по въпроса трябва ли, или не, да се обявят открито за Реформацията32. Совтер бил на мнение, че времената изискват от побратимството да скрепи вярата си със своята кръв, докато Сиорак, напротив, твърдял, че обявят ли на всеослушание веруюто си, то само ще удължат поменика от мъченици, без при това да допринесат каквато и да било полза за правото дело. Според него било много по-благоразумно да изчакат, докато хугенотското движение набере достатъчно сили както в провинцията, така и в цялото кралство, та поне да имат някаква надежда, че ще вземат връх над враговете си.
Мисля, че ако Совтер е бил сам, то той без нито миг колебание би понесъл своя кръст, обричайки се на вярна смърт, дотолкова му тежало това принудително притворство и тъй негодувал, напълно убеден в правотата си, срещу повсеместните безчинства на папистите, без обаче да може да ги изобличи. И ако не го е сторил, то в никакъв случай не е било от ужас пред кладата, тъй като този човек, който така грижливо пестеше всеки мепешки грош, не даваше и пукната пара за земното си съществувание, а от страх, да не би да прекрачи прага на блаженото царство, на вечността сам, без своя многообичан побратим. На полето на бащиния ми дневник открих една бележка на Совтер, написана на 12 юни 1552 година: „Тази сутрин станах в пет часа и дълго гледах през прозореца ясното небе, милващото кълнящите нивя слънце и хилядите пойни птички. Но какво е всичко това в сравнение с блаженството и величието, до което ще се възвисим в нозете на нашия господ бог, когато напуснем тленното си тяло? Ах, Жан, колко се бавиш! Знам, разбира се, че да се разделиш с Мепеш и близките ти би опечалило тленната ти същина, но прозри какво ще изоставиш тук и какво ще получиш отвъд!“
На което баща ми, също писмено, отвърнал още на следния ден: „Не отвоювахме Мепеш от вълка, за да позволим на вълчето да го изгълта ведно с жена ми и моите свидни рожби Франсоа и Пиер.“ Тук за първи път в Мисловника заедно с големия ми брат се упоменавам и аз.
В продължението на този писмен диалог, баща ми пояснява причините за своето забавяне с довод, който вероятно още повече е обезсърчил Совтер: „В Светото писание е казано: Ако слушаш гласа на Господа, твоя Бог, благословен ще бъде плодът на добитъка ти, благословени ще бъдат твоите житници и клетове33. В това отношение безспорно нямаме никакво основание да се оплакваме от Мепеш. И нима туй не е доказателство, че нашият дом е признат за дом праведен, щом господ толкова много се грижи за благополучието му на този свят, както това се обещава в писанието му? Трябва ли да разрушим тогава онова, що е въздигнал той, трябва ли да продъним покрива над главата си, да затрием потомството си, хранените си люде и стадата, за да предадем Мепеш на папистите, а себе си — на кладата? Не, брате мой, богу ний дължим единствено благочестието на душата си, а на враговете му, както и досега — лукавството и лъжата! Дяволовото — дяволу!“
30
Някогашни извънредни съдебни комисии, осъждали еретиците и престъпниците на изгаряне. — Б.пр.
31
Останки от двореца на Третата династия френски крале, където се е помещавала охраната на Върховния съд, имаща задължението да пази затворниците. — Б.пр.
32
Реформация (лат.) — преобразование, схизма, получила разпространение през XVI век, вследствие на която възниква протестантството. — Б.пр.