— Може би, но едва ли на толкоз подходящо и прелестно място! — прошепнал Сиорак и на висок глас добавил: — Хайде, Совтер! В галоп към Сарлат! По вина на този негодник ще се наложи пак да друсаме задници няколко левги!
— Или на онзи, който така го е наплашил! — отвърнал Совтер, обръщайки коня си с угрижен вид. — Добре би било да поразмислим, братко, защото ако е вярно това, че земите на Фонтенак граничат с Мепеш, няма да случим със съсед.
— Замъкът обаче е хубав! — заявил Сиорак, като се изправил в стремената. — И хубав, и нов! За нас ще бъде истинско щастие да живеем в един толкова нов дом. По дяволите старите, схлупени къщурки с техните тесни прозорчета и почернели, мухлясали стени! По ми се нрави блестящият камък и големите двукрили прозорци, които пропущат светлина!
— Но улесняват и нападателите…
— Ако се наложи, ще ги подсилим отвътре с дебели дъбови капаци.
— Купувате котка в чувал, братко! — прекъснал, то Совтер неодобрително. — Дори земята не сме видели…
— Днес — къщата, а утре и вдругиден — земята! — отсякъл Сиорак.
Антоан дьо Ла Боеси, по височайша заповед кралски прокурор в Сарлатското сенешалство и Домския съдебен окръг, живеел в Сарлат, точно срещу църквата, в съвсем нова още и много хубава къща със същите двукрили прозорци, които толкова много се нравели на баща ми, горещ привърженик на всичко ново, та било то в религията, земеделието, военното дело или медицината. Да, и в медицината, тъй като що се отнася до тази наука, то той най-ревностно продължавал да се самообразова. Съвсем наскоро открих във внушителната му библиотека трактата на Амброаз Паре13 „Метод за лекуване на рани, причинени от аркебуза и други огнестрелни оръжия“, закупен, както разбрах от собственоръчно написаната от баща ми на титулната му страница бележка, на 13 юли 1545 година, същата, в която се разразили бурните събития около Мепеш.
Господин Дьо Ла Боеси, мъж с изящно подстригани и сресани мустаци и остра брадичка, ги приел облечен в разкошен копринен халат. На ниско столче до него седял доста грозноват момък на около петнайсетина години. Грозотата му обаче била само привидна, изкупувана от пламенните му, искрящи очи.
— Синът ми Етиен14! — представил го господин Дьо Ла Боеси не без гордост, сетне продължил: — Господа, известно ми е всичко за интригите на Фонтенак. Той се стреми на всяка цена да се сдобие с Мепеш, без при това да подбира средства, та било те недостойни и долни. Знам също и това, но уви, без да мога да го докажа, че миналия месец е изпроводил нарочни люде, които през нощта са изкатерили стените на замъка и са разместили каменните плочи на покрива, създавайки по този начин течове, които опропастяват пода и тъй смъкват от цената на сградата. И понеже Фонтенак разполага с не повече от петнайсет хиляди туренски ливри, а тук никой няма да му заеме и грош, той знае, че не бъде ли единственият купувач, представил се на търга, никога няма да получи Мепеш на толкова ниска цена. За да предотвратят по-нататъшните му поразии, наследниците наеха Малигу за пазач на замъка, но Фонтенак, научавайки за намеренията ви…
— Ще рече, че вече ги знае!? — възкликнал изумен Сиорак.
— Както и цял Сарладе, между другото — усмихнал се Ла Боеси, поглаждайки брадичката си. — Навсякъде, както в замъците, тъй и в колибите, разговорите се въртят единствено около вас. И за никого не е тайна например, че Фонтенак се заканил на клетия Малигу да го изгори жив в дома му ведно с жена му и децата, ако ви отвори Мепеш.
— Нима Фонтенак наистина би го сторил? — ахнал Совтер.
— Вършил е и къде-къде по-страшни неща! — махнал с ръка Ла Боеси. — Само че е по-лукав и от хиляда змии, взети заедно, та нивга досега не е оставял подире си достатъчно улики, за да бъде подведен под съдебна отговорност.
— Какво пък, свикнали сме да воюваме, а освен това разполагаме и с трима опитни войскари — рекъл Совтер. — А как мислите, господин прокурор, какво би могъл да предприеме срещу нас този барон разбойник?
— Да заложи например неколцина маскирани негодяи в засада по пътя ви, нейде из перигорските гори, а сетне да припише убийството ви на някоя от разбойническите банди, от които околността просто гъмжи.
— С колцина люде разполага Фонтенак?
— С десетина, до един от кол и въже, които той нарича свои войници.
— Десетина ли? — възкликнал Сиорак надменно. — Дребна работа е това!
Последвало кратко мълчание, след което Антоан дьо Ла Боеси продължил:
— Междувременно Фонтенак вече захвана да ви пакости, при това по възможно най-коварен начин, щото туй чудовище е способно и на най-долно притворство, само и само за да потули злодеянията си. Взел, та донесъл в Сарлатската епископия, че уж и двамината сте протестанти.
13
Амброаз Паре (1509–1590), известен френски хирург, смятан за баща на съвременната хирургия. — Б.пр.