Много вярно би се казали тия същите стихове за тоя занемял и угаснал талант поетически!
Миналата година, през ноември, той се помина в една парижка болница. Оттогава и досега никой в България не знаеше за тая смърт, както не знаеше и за тоя живот.
Преди две недели само в някои столични вестници се появи това известие, което не биде придружено ни с една думица на съчувствие и внимание:
„Учим се, че в Париж се е поминал г. Д. Великсин. Той е завещал 60,000 лева на България с това условие: Те ще бъдат вложени в банката под лихва и ще стоят там, додето пораснат и станат три милиона лева! С тая сума да се съградят три болници: една в София, друга в Тулча, третя в Браила“ (родния му град).
Значи, на тоя мизантроп, на тоя саможивец, на тоя мрачен и леден човек последнята мисъл, върховната предгробна мисъл е била за отечеството, за благото на бедните!
Мир на твоя прах, Великсине!
София, 29 май 1897 год.