— Mon Dieu! — измърмори Поаро. — Трябва веднага да видя този ваш инспектор.
Пет минути по-късно ние разговаряхме насаме с инспектор Медоус. Отначало инспекторът бе резервиран и проявяваше неотстъпчивост, но магическото име на инспектор Джап от Скотланд Ярд го накара да се отпусне.
— Да, сър, убит е тази сутрин. Потресаваща история. Обадили са се в Мортън и аз дойдох начаса. Старецът — той беше на около седемдесет, знаете, и научих, че обичал да си посръбва — лежеше на пода във всекидневната. На главата си имаше рана, а гърлото му бе прерязано от едното до другото ухо. Всичко бе опръскано с кръв. Жената, която му готви, Бетси Андрюс, ни каза, че нейният господар е имал няколко дребни китайски фигурки от нефрит, които той й казал, че били много ценни — та тези фигурки били изчезнали. Това, разбира се, прилича на нападение с цел грабеж, но има редица несъответствия, които оборват тази хипотеза. Старецът държал двама души в дома си — Бетси Андрюс, която е от Хопътън, и един грубоват прислужник, Робърт Грант. Грант отишъл до фермата, за да вземе млякото, както правел всеки ден, а Бетси излязла да побъбри с една съседка. Тя е била навън само двадесет минути между десет и десет и десет и половина — и тогава трябва да е било извършено престъплението. Първи в къщата се върнал Грант. Той влязъл през задната врата, която била отворена — тук никой не си заключва вратите, поне не посред бял ден — сложил млякото в килера и влязъл в стаята си, за да прочете вестника и изпуши една цигара. Нямал представа, че нещо необичайно може да се е случило — поне така казва. След това влязла Бетси, отишла във всекидневната, видяла какво е станало и надала писък, който можел да събуди и мъртвите. Това е цялата истина. Някой се е промъкнал вътре, докато тези двамата са били навън и е очистил бедния старец. Но веднага ми дойде наум, че този тип трябва да е бил адски хладнокръвен. Той трябва да е минал по самата улица на селото или да се е промъкнал през нечий заден двор. Както виждате, Гранайт Бангълоу е заобиколена от къщи от всички страни. Как тогава е станало така, че никой не го е забелязал?
Инспекторът направи красноречива пауза.
— Аха, виждам накъде биете — каза Поаро. — По-нататък?
— Е, сър, има нещо съмнително, казах си аз — има нещо съмнително. И започнах да се оглеждам наоколо. Да вземем тези фигурки от нефрит. Щеше ли един обикновен скитник някога да се досети, че те са ценни? Във всеки случай е лудост да се опита подобно нещо посред бял ден. Ами ако старецът беше извикал за помощ?
— Предполагам, инспекторе — каза мистър Ингълс, — че първо е била нанесена раната на главата?
— Точно така, сър. Убиецът първо го удря, за да го зашемети, а след това му прерязва гърлото. Това е напълно ясно. Но как, по дяволите, той е дошъл или си е отишъл? В такова малко селце пришълците веднага се забелязват. Изведнъж разбрах всичко — никой в действителност не е бил идвал. Добре огледах наоколо. Предишната нощ е валяло и добре личаха отпечатъци от стъпки, които влизаха и излизаха от кухнята. Във всекидневната имаше само два вида отпечатъци (Бетси Андрюс спряла пред вратата) — на мистър Уоли (той бил с домашни чехли) и на още един човек. Другият човек бе стъпил в локвата от кръв и аз проследих кървавите му отпечатъци. Проследих ги до кухнята — но не и отвъд нея. Точка номер едно. Върху гредата на вратата на Робърт Грант имаше едва забележимо петънце — петънце от кръв. Това е точка номер две. Точка номер три бе когато намерих ботушите на Грант — които той бе събул — и ги наложих върху отпечатъците. Това реши въпроса — било е дело на вътрешен човек. Предупредих Грант и го поставих под арест. И какво, мислите, намерих аз, опаковано и скрито в неговия куфар? Малките фигурки от нефрит и билет за заминаване. Робърт Грант е също така и Ейбрахам Бигс, осъден за углавно престъпление и кражба с взлом преди пет години.
Инспекторът направи тържествуваща пауза.
— Какво ще кажете за това, господа?
— Мисля каза Поаро, — че този случай изглежда много ясен — всъщност необичайно ясен. Този Бигс, или Грант, той трябва да е много глупав и необразован човек, така ли?
— О, да, той е точно такъв — недодялан и простоват. Няма си и представа какво е това отпечатък.
— Очевидно не чете детективски романи. Добре, инспекторе, поздравявам ви. Можем ли да видим местопрестъплението?
— Лично аз ще ви заведа там и то веднага. Бих искал да видите онези отпечатъци.
— Аз също бих искал да ги видя. Да, да, много интересно, много хитро измислено.