Тръгнахме незабавно. Мистър Ингълс и инспекторът леко избързаха напред. Аз дръпнах Поаро назад, за да мога да говоря с него, без да бъда чут от инспектора.
— Какво мислите в действителност, Поаро? Има ли нещо повече от това, което се вижда на пръв поглед?
— Точно това е въпросът, mon ami. Уоли съвършено ясно казва в писмото си, че „Великата Четворка“ е по петите му, а ние с вас знаем, че „Великата Четворка“ не е шега работа. Въпреки това всичко сочи, че този тип Грант е извършил престъплението. Защо е постъпил така? Заради малките фигурки от нефрит? Или той е агент на „Великата Четворка“? Признавам, че последното изглежда по-вероятно. Колкото и да е ценен нефритът, човек от тази социална прослойка едва ли би осъзнал този факт — във всеки случай не дотолкова, че да извърши убийство за тях. Това, например, е трябвало да направи впечатление на инспектора. Той е могъл да открадне нефрита и да офейка, вместо да извършва брутално убийство. Ах, да, страхувам се, че нашият приятел от Девъншир не е използвал малките си сиви клетки. Той е следил само за отпечатъци и е пропуснал да разсъди и подреди мислите си с необходимата систематичност и методика.
Глава IV
Важността на бут овнешко
Инспекторът извади ключ от джоба си и отключи вратата на Гранайт Бангълоу, Времето бе хубаво и сухо, тъй че нямаше вероятност обувките ни да оставят отпечатъци. Въпреки това ние ги избърсахме старателно на изтривалката, преди да влезем.
Една жена изникна от мрака и каза нещо на инспектора, който се обърна настрани, след което започна да говори през рамо.
— Огледайте се добре наоколо, мистър Поаро, и вижте всичко, което си заслужава да се види. Аз ще се върна след около десет минути. Между другото — ето ботуша на Грант. Донесох го с мен, за да можете да сравните отпечатъците.
Влязохме във всекидневната и шумът от отдалечаващите се стъпки на инспектора постепенно замря, Ингълс бе начаса привлечен от някакви китайски антики на една маса в ъгъла и отиде при тях, за да ги разгледа, Той като че ли не проявяваше интерес към действията на Поаро. Аз, от друга страна, го наблюдавах с такъв интерес, че дъхът ми почти спря. Подът бе застлан с тъмнозелен линолеум, върху който идеално личаха отпечатъците от ботуши. Една врата в дъното водеше към малка кухня. Оттам друга врата водеше в кухненския килер (където се намираше задната врата), а втора към спалнята, която бе заемана от Робърт Грант. След като изследва пода, с тих неспиращ монолог Поаро започна да коментира видяното.
— Ето тук е лежал трупът — това голямо тъмно петно и пръските около него маркират мястото. Могат да се видят следи от домашни чехли и ботуши „номер девет“, но са смесени и много объркани. След това две следи водят към и от кухнята — който и да е бил убиецът, той е влязъл оттук. У вас ли е ботушът, Хейстингс? Дайте ми го. — Той го сравни внимателно с отпечатъците. — Да, и двата са направени от един и същи човек, Робърт Грант. Той е влязъл оттук, убил е стареца и се е върнал в кухнята. Стъпил е в кръвта, виждате ли петната, които е оставал на излизане? В кухнята не може да се види нищо — цялото село се е извървяло през нея. Той се е върнал в стаята си — не, първо се е върнал отново на местопрестъплението — дали за да вземе малките нефритени фигурки? Или е забравил нещо, което може да го изобличи?
— Може би е убил стареца, когато е влязъл за втори път? — предположих аз.
— Mais non, не сте наблюдателен. Върху една от окървавените следи, излизащи навън, личи ясно един отпечатък, който води навътре. Чудя се защо ли е влязъл — може би се е сетил за малките нефритени фигурки? Всичко е така нелепо и глупаво.
— С това той се е издал без всякаква надежда за спасение.
— Нима? Казвам ви, Хейстингс, това противоречи на разума. Това е обида за малките ми сиви клетки. Нека да влезем в спалнята му — а, да, има петно от кръв на рамката на вратата и едва доловим отпечатък от ботуш, също изцапан с кръв. Около трупа има следи от ботушите на Робърт Грант и ничии други — Робърт Грант, единственият човек, който се е доближавал до къщата. Да, трябва да е така.
— Ами възрастната жена? — попитах внезапно аз. — Тя е останала сама в къщата, след като Грант е отишъл за млякото. Тя е можела да го убие и след това да излезе. Краката й няма да оставят отпечатъци, ако не е излизала навън.
— Много добре, Хейстингс. Чудех се дали тази хипотеза ще ви мине през ума. Аз вече я разгледах и отхвърлих, Бетси Андрюс е тукашна, познават я добре наоколо. Тя не може да има връзка с „Великата Четворка“. Освен това по всичко изглежда, че старият Уоли е бил силен мъжага. Това е дело на мъж — не на жена.