— Но… но тогава цялото село щеше да го види!
— Не при някои обстоятелства.
— Ако е било тъмно, може би. Но убийството е било извършено посред бял ден.
Поаро само се усмихна.
— Ами коня и двуколката, сър — как ще обясните това? По пътя са минали безброй превозни средства на колела. Не е оставена никаква по-очебийна следа, която може да се забележи.
— С обикновени очи може би не, но с очите на разума — да.
Инспекторът почука челото си многозначително, като ми се ухили. Аз бях безкрайно объркан, но вярвах в Поаро. Пристигането ни в Мортън отбеляза края на нашата дискусия. Поаро и аз бяхме заведени при Грант, но един полицай щеше да присъства на срещата. Поаро веднага започна по същество.
— Грант, аз знам, че не сте виновен за това престъпление. Разкажете ми със собствени думи какво точно се случи.
Затворникът бе среден на ръст и имаше малко неприятни черти на лицето си. Ако някой изглеждаше като типичен пандизчия, то това бе именно той.
— Кълна се в Бога, нищо не съм извършил — захленчи той. — Някой друг е сложил онези малки стъклени фигурки между моите партушини. Всичко е било нагласено, ето какво е било. След като влязох, аз отидох направо в стаята, си, както казах. Нямах си никаква представа за нищо, докато Бетси не се разкрещя. Бог ми е свидетел, че нищо не знаех.
Поаро се надигна.
— Щом не можете да ми кажете истината, то тогава всичко е свършено.
— Но, началство…
— Вие със сигурност сте влезли в стаята, както и със сигурност сте установили, че господарят ви е мъртъв и тъкмо когато сте се готвели да офейкате, добрата стара Бетси е направила ужасното си откритие.
Човекът зяпна Поаро с увиснало чене.
— Хайде, не е ли така? Казвам ви съвсем сериозно — честна дума — че единственият ви шанс сега е да бъдете напълно искрен.
— Ще рискувам — каза мъжът внезапно. — Бе точно както вие казвате. Влязох и отидох право при господаря — и го сварих да лежи мъртъв на пода. Всичко наоколо бе в кръв. Тогава загубих ума и дума от страх. Те щяха да издирят моето досие и със сигурност щяха да кажат, че аз съм го очистил. Единствената ми мисъл бе да се махна веднага — преди да го открият…
— А нефритените фигурки?
Мъжът се поколеба.
— Виждате ли…
— Вие сте ги взели просто по навик, нали? Чували сте вашия господар да казва, че са ценни и сте решили, че ако ще е гарга, нека да е рошава. Това разбирам. Сега отговорете ми за следното. Кога взехте фигурките? Втория път, когато влязохте в стаята ли?
— Не съм влизал втори път. Един път ми бе достатъчен.
— Сигурен сте в това?
— Абсолютно сигурен.
— Добре. Сега, кога излязохте от затвора?
— Преди два месеца.
— Как получихте тази работа?
— Чрез онова Сдружение за подпомагане на затворници. Един тип ме чакаше, когато излязох.
— Как изглеждаше той?
— Не точно като пастор, но много приличаше на такъв. Мека черна шапка и ситна походка. Имаше счупен преден зъб. Очилат тип. Сондърс бе името му. Каза, че се надявал да съм се разкаял и че щял да ми намери добра служба. Отидох при стария Уоли по негова препоръка.
Поаро се надигна за втори път.
— Благодаря. Сега зная всичко. Имайте търпение. — Той се спря в очертанията на вратата и добави: — Сондърс ви даде чифт ботуши, нали?
Грант изглеждаше много изненадан.
— О, да, точно така. Но как узнахте?
— Работата ми е да зная — отвърна сериозно Поаро.
След няколко думи към инспектора тримата отидохме до Уайт Харт, където концентрирахме вниманието си върху яйца с шунка и девънширско ябълково вино.
— Има ли вече някаква яснота? — попита Ингълс с усмивка.
— Да, случаят сега е пределно ясен, но, разбирате ли, ще ми бъде доста трудно да го докажа. Уоли е бил убит по заповед на „Великата Четворка“ — но не от Грант. Някой много умен човек е осигурил тази служба на Грант и умишлено го е набелязал за изкупителна жертва — нещо лесно, като се има предвид затворническото досие на Грант. Той му е дал чифт ботуши — единия от два еднакви чифта. Другия, той запазил за себе си. Всичко е било толкова просто. Докато Грант е извън къщата, а Бетси е някъде на приказки в селцето (което вероятно тя е правила всеки ден), той пристига с двуколката, обут във втория чифт ботуши, влиза в кухнята, прекосява я и се озовава ъвв всекидневната, поваля стареца с един удар и след това му прерязва гърлото. После се връща в кухнята, сваля ботушите, обува друг чифт и, носейки първия чифт, отива навън до двуколката и потегля отново.