Ингълс втренчи поглед в Поаро.
— Все още има една уловка. Защо никой не го е видял?
— А! Ето къде се проявява хитростта, убеден съм, на Номер Четири. Всички са го видели — и въпреки това никой не го е видял. Разбирате ли, той е дошъл с кола за разнасяне на месо!
Аз нададох вик на удивление.
— Овнешкия бут?
— Точно така, Хейстингс, овнешкия бут. Всички се кълняха, че никой не е влизал в Гранит Бангълоу онази сутрин, но въпреки това аз намерих в килера един овнешки бут, все още замразен. Беше понеделник, следователно месото трябва да е било доставено същата сутрин, защото ако е било донесено в събота, в това топло време то щеше да се размрази в неделя. Значи някой е влизал в Бангълоу и това е бил човек, по който следи от кръв тук и там не биха привлекли внимание.
— Адски хитро скроено! — извика Ингълс с одобрение.
— Да, умен е този Номер Четири.
— Умен колкото Еркюл Поаро? — измърморих аз.
Приятелят ми хвърли един укорителен поглед, изпълнен с достойнство.
— Има шеги, които не трябва да си позволявате, Хейстингс — каза той нравоучително. — Не спасих ли аз един невинен човек от бесилото? За един ден това стига.
Глава V
Един учен изчезва
Лично аз не вярвам, дори след като съдът призна Робърт Грант, наричан още и Бигс, за невинен по случая с убийството на Джонатан Уоли, че инспектор Медоус бе напълно убеден в неговата невинност. Уликите, които той бе натрупал срещу Грант — неговото досие, нефритът, който той бе откраднал, ботушите, които точно пасваха на отпечатъците — бяха за неговия лишен от фантазия ум твърде непоклатими, за да бъдат така лесно оборени, но Поаро, принуден пряко волята си да даде показания, убеди съда. Появиха се и двама свидетели, които бяха забелязали една кола за разнасяне на месо да спира до къщата в понеделник сутринта, а тукашният месар потвърди, че минава с колата си през селото само в сряда и петък.
Открита бе дори и една жена, която, когато бе разпитана, си спомни, че е видяла разносвача на месо да излиза от къщата, но не бе в състояние да даде описание, което да е от някаква полза. Единственото впечатление, което сякаш бе останало в съзнанието й, бе на човек със среден ръст, гладко обръснат и който изглежда като типичен разносвач на месо. При това описание Поаро сви философски рамене.
— Точно както ви казах, Хейстингс — обърне се той към мен, след като делото приключи. — Този тип е истински артист. Той не се дегизира с фалшива брада и сини очила. Той променя чертите на лицето си, да, но това е най-малкото, което прави. Когато настъпи време да действа, той е точно този, за когото се представя. Той се превъплъщава в ролята си.
Аз, разбира се, бях принуден да призная, че мъжът от Хануел, който ни беше посетил, напълно съвпадаше с моята представа за един надзирател в приют за луди. Дори за миг не бил дръзнал да се усъмня, че той може да не е истински.
Всичко бе доста обезкуражаващо, а и случилото се в Дартмур не бе ни помогнало кой знае колко. Споделих това с Поаро, но той не искаше да признае, че нищо не сме спечелили.
— Ние напредваме — каза той, — напредваме. При всеки контакт с този човек научаваме по малко за това как той мисли и действа. За нас и нашите планове той не знае нищо.
— Що се отнася до последните, Поаро — възразих аз, — той знае толкова, колкото и аз самият. Струва ми се, че вие нямате никакви планове, а просто седите и чакате той да направи нещо.
Поаро се усмихна.
— Mon ami, вие не се променяте. Винаги сте си същият Хейстингс, който напада и хваща неприятеля за гърлото. Може би — добави той, след като на вратата се почука — това е вашият шанс. Току-виж е влязъл нашият приятел.
— И той се засмя на разочарованието ми, когато в стаята влязоха инспектор Джап и още един човек.
— Добър вечер, господа — каза инспекторът. — Позволете ми да ви представя капитан Кент от тайните служби на Съединените Щати.
Капитан Кент бе висок, слаб американец с изключително безизразно лице, което изглеждаше така, сякаш бе издялано от дърво.
— Приятно ми е да се запозная с вас, господа — промърмори той, като се ръкува отривисто.
Поаро хвърли нова цепеница в камината и придърпа още фотьойли. Аз извадих чашите, бутилката с уиски и содата. Капитанът удари една голяма глътка и изрази одобрението си.