— Вие се смеете, мосю — каза Поаро, като клатеше пръст срещу него. — Вие не разсъждавате, не използвате малките сиви клетки на ума си. Кои са тези хора, които унищожиха част от вашата флота само за да опитат своята мощ? Защото е било точно това, мосю — изпробване на тази нова сила на магнитно привличане, която те притежават.
— Хайде и вие, мосю — каза Джап добродушно. — Чел съм за супер престъпници безброй пъти, но никога не съм се натъквал на тях. Е, вие чухте историята на капитан Кент. Нещо друго, което мога да направя за вас?
— Да, добри ми приятелю. Можете да ми дадете адреса на мисис Халидей — както и няколко препоръчителни слова за мен пред нея, ако бъдете така добър.
И така, следващият ден ни свари на път за Четуинд Лодж, близо до селцето Чобъм в Съри.
Мисис Халидей ни прие веднага, висока, руса жена, с маниери, които издаваха енергичност и нетърпеливост. До нея стоеше малката й дъщеря — красиво момиченце на пет години.
Поаро обясни целта на посещението ни.
— О, мосю Поаро, толкова се радвам, толкова съм благодарна. Чувала съм за вас, разбира се. Вие не сте като онези от Скотланд Ярд, които не искат да слушат или да се помъчат да разберат, френските полицаи са също толкова лоши — дори по-лоши, струва ми се. Всички те са убедени, че съпругът ми е избягал с някаква друга жена. Но той не е такъв човек! Най-важното нещо в живота му бе неговата работа. Половината от кавгите между нас идваха от това. Той милееше за работата си повече, отколкото за мен.
— Типично за един англичанин — каза успокояващо Поаро. — А ако не е работата, то тогава ще са игрите, спортът. Всичките тези неща те вземат много на сериозно. Сега, мадам, разкажете ми с подробности, и колкото се може по-систематично, точните обстоятелства, при които вашият съпруг е изчезнал.
— Мъжът ми замина за Париж във вторник, двадесети юли. По програма там той трябваше да се срещне и да посети различни хора, свързани с неговата работа, измежду тях бе и мадам Оливие.
Поаро кимна при споменаването на прочутата френска химичка, която бе затъмнила дори мадам Кюри с блясъка на своите постижения. Тя бе удостоена с почести от френското правителство и бе една от най-видните личности на деня.
— Той пристигнал там вечерта и веднага отишъл в хотел Кастильон на Рю Кастильон. На следващата сутрин имал среща с професор Бургоно, която спазил. Поведението му било нормално и приятно. Двамата мъже провели много интересен разговор и се уговорили той да присъства на някакви експерименти в лабораторията на професора на следващия ден. Обядвал е сам в Кафе Роял, разходил се е и след това посетил мадам Оливие в дома й в Паси. Там поведението му също е било напълно нормално. Тръгнал си около шест. Не е известно къде е вечерял, вероятно сам в някой ресторант. Върнал се в хотела около единадесет часа и се качил направо в стаята си, след като попитал дали има някакви писма за него. На следващата сутрин той излязъл от хотела и повече не са го виждали.
— По кое време е напуснал хотела? В часа, в който той би трябвало да го напусне, за да спази уговорения час за срещата в лабораторията на професор Бургоно?
— Не знаем. Никой не го е видял да напуска хотела, но не му е била сервирана следобедна закуска, което говори, че е излязъл рано.
— А може всъщност да е излязъл веднага след като се е върнал предишната нощ?
— Не мисля така. В леглото е спано, а и нощният портиер би си спомнил ако някой е излязъл в този час.
— Много уместна забележка, мадам. Можем да приемем, следователно, че той е излязъл рано следващата сутрин — и от една страна това е успокояващо. Не изглежда много вероятно да е станал жертва на апашко нападение в този час. А сега за багажа му — беше ли оставен всичкият в хотелската стая?
На този въпрос мисис Халидей като че ли изпита голяма неохота да отговори, но накрая тя каза:
— Не, той трябва да е взел малко куфарче със себе си.
— Хм — каза замислено Поаро. — Чудя се къде ли е бил онази вечер. Ако знаехме това, щяхме да знаем много. С кого се е срещнал? Ето къде е загадката. Мадам, що се отнася лично до мен, аз не приемам по необходимост версията на полицията. За тях тя винаги е „Cherchez la femme“. Въпреки това явно нещо се е случило онази нощ, което е променило плановете на съпруга ви. Вие казахте, че когато се е върнал в хотела, той е попитал дали има писма за него. Имало ли е?
— Само едно и това трябва да е било моето писмо, което му написах в деня, когато той напусна Англия.