Поаро остана потънал в размисъл цяла минута, след това скочи пъргаво на крака.
— Мадам, разрешението на загадката се намира в Париж и аз още сега заминавам там, за да го открия.
— Всичко това бе много отдавна, мосю.
— Да, да. Въпреки това ние трябва да търсим точно там.
Той пое към вратата, но се спря с ръка на дръжката.
— Кажете ми, мадам, спомняте ли си някога вашият съпруг да е споменавал израза „Великата Четворка“?
— „Великата Четворка“ — повтори замислено тя. — Не, не мога да кажа, че си спомням.
Глава VI
Жената на стълбището
Това бе всичко, което можеше да се изтръгне от мисис Халидей. Побързахме да се върнем в Лондон и следващият ден ни свари на път за континента, С доста печална усмивка, Поаро отбеляза:
— Тази Велика Четворка, mon ami, ме кара да размърдам старите си кокали. Тичам насам-натам и душа навсякъде като нашия стар приятел „човека-хрътка“.
— Може би ще се срещнете с него в Париж — казах аз, като знаех, че той имаше предвид някой си Жиро, един от най-надеждните детективи на френската полиция, с когото се бе срещнал във връзка с един предишен случай.
Поаро направи гримаса.
— Искрено се надявам, че няма. Още оттогава той не храни приятелски чувства към мен.
— Няма ли това да бъде много трудна задача? — попитах аз. — Да открием какво е правил някой си англичанин една вечер преди два месеца?
— Много трудно, mon ami. Но както добре знаете, трудностите радват сърцето на Еркюл Поаро.
— Смятате, че „Великата Четворка“ го е отвлякла?
Поаро кимна.
Нашето разследване по необходимост трябваше да мине по вече утъпканите пътеки и ние не успяхме да научим много повече от това, което мисис Халидей вече ни бе казала. Поаро проведе дълъг разговор с професор Бургоно, по време на който търсеше да научи дали Халидей е споменал за някакви свои планове за вечерта, но ударихме на камък.
Следващият ни източник на информация бе прочутата мадам Оливие. Аз се вълнувах много, докато изкачвахме стъпалата на нейната вила в Паси. Винаги ми е изглеждало необичайна жена да навлезе толкова дълбоко в света на науката. Според мен само мъжкият ум приляга на такъв вид дейност.
Вратата отвори младеж на около седемнадесет, който ми напомни смътно на църковен прислужник — толкова ритуални бяха обноските му. Поаро си бе направил труда да уведоми предварително за нашето посещение, тъй като знаеше, че мадам Оливие никога не приема хора без запазен час за посещение поради заетостта си с научноизследователска работа през по-голямата част от деня.
Бяхме въведени в малък салон и не след дълго господарката на къщата влезе при нас. Мадам Оливие бе много висока жена, дългата бяла престилка, която тя носеше, както и шапката й с монашески вид, с която бе увила главата си, я правеха да изглежда още по-висока. Лицето й бе бледо и продълговато, с красиви черни очи, които горяха с почти фанатична светлина. Тя изглеждаше по-скоро като древна жрица, отколкото като съвременна французойка. Едната й буза бе загрозена от белег и аз си спомних, че нейният съпруг и сътрудникът й били убити при една експлозия в лабораторията преди три години и че тя самата била ужасно обгорена. Оттогава насетне тя се бе затворила далеч от света и се бе хвърлила с необуздан плам в морето на научните изследвания. Тя ни прие със студена учтивост.
— Аз бях разпитвана от полицията много пъти, господа. Смятам, че вероятността да ви помогна, е много малка, тъй като и на тях не успях да помогна.
— Мадам, възможно е аз да не ви задам точно същите въпроси. Като начало искам да ви попитам за какво говорихте двамата заедно, вие и мистър Халидей?
Тя изглеждаше малко изненадана.
— За неговата работа! Неговата — а също и за моята!
— Спомена ли ви за теориите, които той наскоро бе изложил в доклада си, изнесен пред Британската асоциация?
— Разбира се, че да. Ние обсъждахме главно тях.
— Идеите му бяха малко фантастични, нали? — попита небрежно Поаро.
— Така мислят някои хора. Аз не съм съгласна.
— Смятате ги за осъществими?
— Напълно осъществими. Моята собствена научноизследователска дейност е с подобна насока, макар че крайните ни цели са различни. От дълго време аз изследвам гама-лъчите, изпускани от веществото, познато обикновено като радий. С продукт на еманацията на радия и по време на тези изследвания се натъкнах на някои много интересни магнитни явления. Всъщност аз имам вече теория що се отнася до истинската природа на силата, която наричаме магнетизъм, но все още не е настъпил моментът, в който да предоставя моите открития на света. Експериментите и възгледите на мистър Халидей бяха изключително интересни за мен.