Поаро кимна. След това зададе въпрос, който ме изненада.
— Мадам, къде разговаряхте на тези теми? В тази стая ли?
— Не, мосю. В лабораторията.
— Мога ли да я видя?
— Разбира се.
Тя ни поведе към вратата, от която бе влязла. Вратата водеше към малък коридор. Преминахме през две други врати и се озовахме в голяма лаборатория с рафтове подредени мензури и тигели, както и стотици апарати, на които дори имената не знаех.
Вътре имаше двама лаборанта, заети с някакъв експеримент. Мадам Оливие ги представи.
— Мадмоазел Клод, един от моите асистенти. — Едно високо младо момиче със сериозно лице направи поклон. — Мосю Анри, стар и верен приятел.
Един нисък и мургав младеж се поклони отривисто.
Поаро се огледа. Освен вратата, през която бяхме влезли, имаше още две други. Едната, обясни мадам, водела към градината, другата — към едно малко помещение, използвано също за експерименти. Поаро запомни всичко това, след което заяви, че може да се върне в салона.
— Мадам, бяхте ли сама с мистър Халидей по време на вашия разговор?
— Да, мосю. Двамата ми асистенти бяха в по-малката стая до нас.
— Можеше ли вашият разговор да бъде подслушван — от тях или от някой друг?
Мадам помисли, след което поклати глава.
— Не мисля. Почти съм сигурна, че не можеше. Всички врати бяха затворени.
— Възможно ли е някой да се е скрил в стаята?
— Има един голям шкаф в ъгъла — но идеята е абсурдна.
— Pas tout a fait4, мадам. Още нещо, мистър Халидей спомена ли ви за плановете си за вечерта?
— Абсолютно нищо не каза, мосю.
— Благодаря ви, мадам, и се извинявам за безпокойството. Моля, не си правите труда — ние сами можем да намерим пътя си на излизане.
Излязохме в преддверието. Точно в този момент от външната врата влизаше една жена. Тя изтича бързо нагоре по стълбите и аз останах с впечатление за траурно облекло, каквото носят френските вдовици.
— Каква необикновена, много необикновена жена — отбеляза Поаро, като се отдалечаваше.
— Мадам Оливие?
— Mois non, не мадам Оливие. Cela va sans dire!5 В света няма много гении от нейната величина. Не, аз имах предвид другата жена — жената на стълбището.
— Не видях лицето й — зяпнах Поаро аз. — Освен това ми се струва малко вероятно и вие да сте го видели. Тя въобще не ни погледна.
— Точно затова казах, че е много необикновена жена — каза кротко Поаро. — Една жена, която влиза в дома си — а аз предполагам, че това е нейният дом, тъй като тя влиза с ключ — и веднага изтичва нагоре по стълбите, без дори да погледне двама непознати посетители в преддверието, за да види кои са те, е много необикновен тип жена — доста необичайна натура всъщност. По дяволите! Какво е това?
Той ме дръпна назад — точно навреме. Едно дърво се бе сгромолясало върху тротоара току пред нас. Поаро втренчи поглед в него, блед и разстроен.
— На косъм бяхме! Малко се засуетих все пак — тъй като не подозирах — ни най-малко не подозирах. Да, но ако не бяха всевиждащите ми очи, очите на котка, Еркюл Поаро можеше сега да бъде премазан и вече да не съществува — ужасно бедствие за човечеството. И вие също, mon ami, макар че това не би било такава национална трагедия.
— Благодаря — казах студено аз. — А сега какво ще правим?
— Какво ще правим? — извика Поаро. — Ще разсъждаваме. Да, тук и сега, ние ще впрегнем в работа нашите малки сиви клетки. Да вземем този мистър Халидей — бил ли е в действителност в Париж? Да, тъй като професор Бургоно, който го познава, го е видял и говорил с него.
— Накъде, по дяволите, биете? — извиках аз.
— Това е станало в петък сутринта. За последен път е бил видян в единадесет часа, петък вечерта — но дали тогава е бил действително видян?
— Портиерът…
— Нощен портиер — който не е виждал Халидей преди. Влиза някакъв мъж, който изглежда горе-долу като Халидей — можем да се доверим на Номер Четири в това отношение — пита за писма, качва се по стълбите, стяга едно малко куфарче и се измъква на следващата сутрин. Никой не е видял Халидей през цялата вечер, тъй като той вече е бил в ръцете на врага. Дали този, когото мадам Оливие е приела, е бил Халидей? Да, макар че тя не го е познавала лично, един самозванец едва ли би могъл да я заблуди в нейната научна област. Той е дошъл тук, провел е разговора си и заминал. Какво се е случило след това?