Изразът на лицето на Поаро се промени с поразителна бързина.
— Mon Dieu!1 Но какъв chance epouvantable2. Погледнете около себе си, приятелю мой.
Едва сега забелязах обстановката в стаята. До самата стена бе положен един пътнически сандък с размерите и външния вид на ковчега на древния Ной. Близо до него бяха поставени няколко куфара, подредени по големина, като се започваше от най-големия. Заключението от всичко това не можеше да бъде друго, освен едно.
— Заминавате?
— Да.
— За къде?
— Южна Америка.
— Какво?
— Да, какъв комичен фарс, нали? Отивам в Рио и всеки ден си повтарям, че няма нищо да спомена за това в моите писма — и, ах, каква изненада ще бъде за добрия Хейстингс, когато ме съзре!
— Но кога заминавате?
Поаро погледна часовника си.
— След час.
— Спомням си как винаги твърдяхте, че нищо не е в състояние да ви накара да тръгнете на дълго морско пътешествие?
Поаро притвори очи и потръпна.
— Недейте споменава това пред мен, приятелю мой. Лекарят ми, той ме увери, че от това не се умира. Освен това пътуването ще е еднократно, нали разбирате — аз никога, никога няма да се върна.
Той ме бутна в едно кресло.
— Добре, ще ви разкажа как се случи всичко това. Знаете ли кой е най-богатият човек в света? По-богат дори и от Рокфелер? Ейб Райлънд.
— Американският сапунен крал?
— Точно така. Една от неговите секретарки влезе във връзка с мен. Ставали някакви много големи, както вие бихте ги нарекли, далавери, в които била замесена една голяма компания в Рио. Той искаше аз да разследвам нещата на място. Отказах. Съобщих му, че ако ми се предоставят фактите, аз бих могъл да му дам своето мнение на експерт. Но това, ми бе заявено от негова страна, той не бил в състояние да стори. Аз съм щял да получа фактите само ако отида там, на място. В друг случай това щеше да приключа въпроса. Да се заповядва на Еркюл Поаро представлява безумна наглост. Но предложената сума бе толкова изумителна, че за първи път в живота си бях изкушен просто от самите пари. Това бе голям доход — цяло състояние! Освен това бях привлечен и от друго нещо — от нас, приятелю мой! През последната година я половина аз бях един много самотен стар човек. Помислих си — защо не? Започвам да се уморявам от разрешаването на безброй глупави проблеми. Спечелил съм достатъчна слава. Нека взема тези пари и се установя някъде близо до моя стар приятел.
Аз бях дълбоко трогнат от тази изява на приятелски чувства от Поаро.
— Така аз приех — продължи той — и след един час трябва да тръгна, за да хвана влака за пристанището. Една от малките иронии на съдбата, нали? Но ще ви призная, Хейстингс, че ако предложените пари не бяха толкова много, аз щях да се поколебая, тъй като съвсем наскоро започнах едно малко собствено разследване. Кажете ми какво най-често се има предвид с фразата „Великата Четворка“?
— Предполагам, че води началото си от Версайската конференция, след това идва известната „Велика четворка“ в света на киното. Терминът се използва също така и от безчет други по-дребни риби.
— Разбирам — каза Поаро замислено. — Попаднах на тази фраза, разбирате, при такива обстоятелства, че нито едно от тези обяснения няма смисъл. Тя, изглежда, се отнася за банда международни престъпници или нещо от този род, само че…
— Само че какво? — попитах го, когато той спря, колебаейки се.
— Струва ми се, че тук става въпрос за нещо много голямо. Просто едно малко предположение от моя страна, нищо повече. О, но аз трябва да свърша с опаковането на багажа си. Времето напредва.
— Не заминавайте — помолих го настоятелно аз. — Отменете пътуването си и останете тук при мен, за да делим заедно радост и неволи.
Поаро се изправи и ме погледна укорително.
— О-о, нима не разбирате! Дал съм дума, съзнавате това, нали — думата на Еркюл Поаро. Нищо, освен въпрос на живот или смърт не може да ме задържи сега.
— А вероятността това да се случи, е нищожна — унило промърморих аз. — Освен ако малко преди да удари дванадесетият час „вратата се отвори и влезе неочакван посетител“.
Цитирах старата поговорка полушеговито, но след това, в паузата, която последва, и двамата се сепнахме, тъй като от вътрешната стая до нас долетя шум.
— Какво е това? — извикал аз.