Много предпазливо завъртяхме ключа в градинската врата. Тя се отвори безшумно и ние стъпихме в градината.
И тогава, напълно неочаквано, дойде ударът. За миг бяхме обградени, запушиха ни устите и ни вързаха. Трябва да са ни чакали поне десет души. Съпротивата беше безсмислена. Ние бяхме вдигнати като два безпомощни вързопа и понесени. За голяма моя изненада те ни понесоха към къщата, а не в обратна посока. Отвориха с ключ вратата към лабораторията и ни внесоха вътре. Един от мъжете се наведе пред голям сейф. Вратата на сейфа се отвори. Почувствах как неприятни тръпки запълзяха надолу по гръбнака ми. Нима те щяха да ни натикат вътре и да ни оставят бавно да се задушим?
За мое удивление обаче видях, че вътре в сейфа има стъпала, които водят под земята. Понесоха ни надолу по този тесен път и накрая се озовахме в едно голямо помещение. Вътре стоеше жена, висока и внушителна, с маска от черно кадифе, която покриваше лицето й. Съдейки по властните й жестове, бе съвсем ясно, че тя командваше положението. Мъжете ни спуснаха на пода и ни оставиха — сами със загадъчната личност зад маската. Аз нямах и капка съмнение коя бе тя. Това бе неизвестната французойка — Номер Три от. „Великата Четворка“.
Тя коленичи до нас и ни отпуши устите, но ни остави вързани. След това се изправи, обърна се към нас и с внезапно и рязко движение свали маската си.
Това бе мадам Оливие?
— Мосю Поаро — каза тя с нисък подигравателен глас. — Великият, удивителният, незаменимият мосю Поаро. Вчера сутринта ви изпратих едно предупреждение. Вие предпочетохте да не му обърнете внимание — смятахте, че можете да изправите силата на вашия ум срещу нас. И ето къде се озовахте!
В нея имаше някаква студена злоба, която ме вледени до мозъка на костите. Това бе в такъв контраст с изгарящия огън в нейните очи. Тя бе луда — луда с лудостта на гения.
Поаро не каза нищо. Гледаше я с втренчен поглед, като долната му челюст бе увиснала.
— Това — каза тихо тя — е краят. Ние не можем да позволим плановете ни да бъдат осуетени. Имате ли някакво последно желание?
Никога преди или след това не съм се чувствал толкова близо до смъртта. Поаро бе великолепен. Той нито трепна, вито пребледня, само я гледаше с нестихващ интерес.
— Вашата психика ме заинтригува извънредно много, мадам — каза тихо той. — Колко жалко, че разполагам с толкова кратко време, което да посветя на изучаването й. Да, имам едно желание. Мисля, че на осъдения винаги се разрешава да запали за последен път. Табакерата ми е в мен. Ако позволите — той погледна към вързаните си ръце.
— О, да! — засмя се тя. — Искате да ви развържа ръцете, дали? Вие сте хитър, мосю Еркюл Поаро, знам това. Няма да развържа ръцете ви — но ще ви намеря една цигара.
Тя коленичи край него, измъкна табакерата му, извади цигара и му я пъхна между устните.
— А сега кибрит — каза тя, като се надигаше.
— Не е необходимо, мадам.
Нещо в гласа му ме сепна. Тя също се спря.
— Не мърдайте, мадам, умолявам ви. Ще съжалявате, ако го направите. Запозната ли сте със свойствата на кураре? Южноамериканските индианци я използват като отрова за стрелите си. Една лека драскотина от нея означава смърт. Някои племена използват малка тръба-духалка — аз също имам такава малка тръбичка, направена да изглежда досущ като цигара. Трябва само да духна… А! Вие се сепнахте! Не мърдайте, мадам. Механизмът на тази цигара е направо гениален. Само едно духване — и едва малка стреличка, подобна на рибена кост, полита във въздуха — за да намери своята цел. Вие не искате да умрете, мадам. Следователно ви моля да освободете приятеля ми Хейстингс от въжетата, с които е вързан. Аз не мога да използвам ръцете си, но мога да въртя главата си — така че — вие сте пак под прицел, мадам. Не правете грешки, умолявам ви.
Бавно, с треперещи ръце и с лице, изкривено от ярост и омраза, тя се наведе и изпълни молбата му. Аз бях свободен. Гласът на Поаро ми даде инструкции.
— Вашите въжета ще станат сега за дамата, Хейстингс. Точно така. Здраво ли е вързана? Тогава освободете ме, моля ви. Щастливо обстоятелство е, че тя отпрати помощниците си. С малко късмет може да се надяваме да намерим изхода свободен.
След минута Поаро стоеше до мен. Той се поклони на дамата.
— Еркюл Поаро не може да бъде убит така лесно. Пожелавам вя лека нощ.
Запушената уста й попречи да отговори, но убийственият блясък в очите й ме смрази. Искрено се надявах никога повече да не попадаме под нейна власт.