Три минути по-късно ние бяхме извън вилата и забързано пресякохме градината. Пътят навън бе пуст и ние скоро излязохме от квартала.
Тогава Поаро избухна.
— Заслужавам всичко, което тази жена ми каза. Аз съм безмозъчно същество, нещастно животно, кръгъл идиот. Гордеех се със себе си, че не попаднах в техния капан. А това дори не бе предназначено за капан — освен точно по начина, по който аз паднах в него. Те са знаели, че аз ще разбера намеренията им, те са разчитали на това аз да разбера намеренията им. Това обяснява всичко — лекотата, с която те се предадоха, Халидей, всичко. Мадам Оливие е била движещата сила — Вера Росакоф само нейният адютант. Мадам се нуждае от идеите на Халидей — тя самата, с гения на своя ум, ще попълни липсващите брънки от веригата, които той не е могъл да открие. Да, Хейстингс, ние знаем кой е Номер Три — жената, която може би е най-великият учен в света! Помислете за това. Умът на Изтока, знанието на Запада — и други двама, чиято самоличност все още не знаем, но трябва да открием. Утре се връщаме в Лондон и се заемаме с това.
— Не възнамерявате да предадете мадам Оливие на полицията?
— Няма да ми повярват. Жената е един от идолите на Франция. А и нищо не можем да докажем. Ще имаме късмет, ако тя не предаде нас.
— Какво?
— Помислете малко. Заварват ни през нощта в една вила и с ключове в ръцете, които тя ще се закълне, че никога не ни е давала. Тя ни изненадва при сейфа и ние й запушваме устата и я връзваме, след което изчезваме. Не хранете никакви илюзии, Хейстингс. Вината не е в другия — така ли казвахте вие?
Глава VIII
В къщата на врага
След нашето приключение във вилата в Паси ние се върнахме в Лондон с най-голяма бързина. Няколко писма очакваха Поаро. Той прегледа едно от тях със странна усмивка и след това ми го подаде.
— Прочетете това, mon ami.
Аз го обърнах, за да видя първо подписа, „Ейб Райлънд“, и си спомних думите на Поаро „най-богатият човек в света“. Писмото на мистър Райлънд бе кратко и язвително. Той изразяваше своето дълбоко неудовлетворение от причината, която Поаро му бе изтъкнал по повод отказа си в последната минута да приеме южноамериканското предложение.
— Това дава на човек страшно много материал за размисъл, нали? — каза Поаро.
— Предполагам, че е естествено той да е малко раздразнен.
— Не, не, вие не разбирате. Спомнете си думите на Мейърлинг, човекът, който потърси убежище тук — само за да умре от ръката на враговете си. „Номер Две е представен от едно «S» с две линии през него — знакът на долара — както и от две ленти и звезда.“ Оттук може да се направи догадка следователно, че той е американски поданик и представлява мощта на богатството. Прибави към тези думи факта, че Райлънд ми предложи огромна сума, за да ме изкуши да напусна Англия — и какво мислите сега, Хейстингс?
— Искате да кажете — заекнах аз, — че според вас Ейб Райлънд, мултимилионерът, е Номер Две от „Великата Четворка“?
— Вашият блестящ интелект е схванал идеята, Хейстингс. Да, така е. Тонът, с който вие казахте „мултимилионерът“, бе красноречив, но нека да привлека вниманието ви към един факт — тази работа се ръководи от хора по върховете на властта, освен това мистър Райлънд има репутацията на човек, който не е светец, що се отнася до неговите делови отношения. Способен, безскрупулен човек, който притежава пялото богатство, от което се нуждае и който иска да получи неограничена власт.
Несъмнено нещо трябваше да бъде казано на Поаро за този негов възглед. Попитах го в кой момент е стигнал до този извод.
— Току-що. Но не съм сигурен. Не мога да бъда сигурен, mon ami, какво ли не бих дал, за да знам. Нека все пак да поставя Номер Две определено като Ейб Райлънд и ние се придвижваме още по-близо до нашата цел.
— Пристигнал е току-що в Лондон, както виждам от това — казах аз, като потупвах писмото. — Смятате ли да го посетите и да поднесете извиненията си лично?
— Бих могъл да го сторя.
Два дни по-късно Поаро се върна в апартамента ни в състояние на безкрайна възбуда. Той ме сграбчи за двете ръце по най-импулсивен начин.
— Приятелю мой, появи се един изумителен, безпрецедентен случай, който никога няма да се повтори! Но има опасност, сериозна опасност. Не трябва дори да ви питам дали искате да опитате.
Ако Поаро се мъчеше да ме уплаши, той правеше това по начин, по който никога нямаше да успее. Това и му отвърнах. Речта му стана по-малко несвързана и той разкри плана си.