Аз, разбира се, внимателно бях разучил всички членове на домакинството. Едни или двама от слугите бяха новопостъпили, един от лакеите, мисля, и една или две от прислужниците. Икономът, домакинът и главният готвач бяха отличния персонал на херцога, които се бяха съгласили да останат в имението. Прислужниците отминах като маловажни. Внимателно, много внимателно наблюдавах Джеймс, втория лакей, но стана ясно, че той беше само втори лакей и нищо повече. Той всъщност бе нает от иконома. Един човек, когото далеч повече подозирах, бе Дийвз, камериера на Райлънд, когото бе довел със себе си от Ню Йорк. Макар да бе англичанин по рождение, с безукорни маниери, аз все пак хранех смътни подозрелия спрямо него.
Бях прекарал вече три седмици в Хатън Чейс, без да е възникнал нито един инцидент, който да мога да използвам в подкрепа на нашата теория. От дейността на „Великата Четворка“ нямаше и следа. Мистър Райлънд бе човек с непреодолимо могъщество и лични качества, но аз започнах да мисля, че Поаро бе допуснал грешка, когато го бе свързал с тази вдъхваща ужас организация. Дори го чух да споменава небрежно Поаро по време на една вечеря.
— Удивителен човечец, казват. Но не може да се разчита на него. Откъде знам ли? Възложих му една сделка, а тон ми отказа в последната минута. Повече не искам и да чувам за вашия мосю Еркюл Поаро.
Именно в моменти като този усещах колко неудобни са подплънките на бузите ми.
И тогава мис Мартин ми разказа една доста странна история. Райлънд бе заминал същия ден за Лондон, като бе взел Апълби със себе си. Мис Мартин и аз се разхождахме заедно в градината след закуска. Аз много я харесвах, тя бе така непосредствена и естествена. Усещах, че нещо я измъчва и накрая тя изплю камъчето.
— Знаете ли, майор Невил — каза тя, — смятам да напусна службата си тук.
Аз останах малко учуден и тя продължи бързо:
— О, знам, че е чудесно човек да има такава работа, в известен смисъл. Предполагам, че много хора ще ме сметнат за глупачка, ако се откажа от нея. Но аз не мога да търпя да ме обиждат, майор Невил. Да бъда ругана с най-невъздържани думи е нещо, което не мога да понеса. Нито един джентълмен не би направил подобно неща…
— Райлънд ви е ругал?
Тя кимна.
— Той, разбира се, е винаги доста нервен и избухлив. Това може да се очаква. Така е през целия работен ден. Но да изпадне в такава страхотна ярост — и то за нищо. Той изглеждаше така, сякаш би ме убил, ако можеше. И, както казах, заради абсолютно нищо!
— Ще ми разкажете ли за това? — попитах аз, силно заинтригуван.
— Както знаете, аз отварям всички писма на мистър Райлънд. Някои от тях му ги връчвам, за други аз самата имам грижа, но така или иначе цялото предварително сортиране се извършва от мен. Има едни писма, които пристигат написани на синя хартия и с едно малко 4 изписано в ъгъла — казахте ли нещо, прощавайте?
Не бях успял да потисна едно сподавено възклицание, но побързах да поклатя отрицателно глава и я подканих да продължи.
— И така, както ви казах, тези писма пристигат, като има строго нареждане те никога да не се отварят, а да се предават на мистър Райлънд непокътнати. И това, разбира се, аз винаги правя. Но вчера сутринта имаше необикновено обемиста поща и аз отварях писмата с ужасна бързина. По погрешка съм отворила и едно от онези писма. Веднага щом видях какво съм сторила, го занесох на мистър Райлънд и обясних как е станало. За мое безкрайно учудване той изпадна в пристъп на най-ужасна ярост. Както ви казах, бях много изплашена.
— Чудя се какво ли е имало е това писмо, че да го разстрои толкова?
— Абсолютно нищо — точно това е странното на тази история. Бях го прочела, преди да открия грешката си. То бе доста кратко. Още си го спомням дума по дума и в него няма нищо, което би могло евентуално да разстрои някого.
— Казвате, че можете да го повторите? — окуражих я аз.
— Да. — Тя направи пауза за около минута и след това започна бавно да повтаря следните думи, докато аз скришом си ги записвах:
Драги сър, много спешно на този етап, трябва да кажа, е да проуча и да видя дали имотът за вас ще е доходоносен. При условие че и кариерата се включи, тогава седемнадесет хиляди изглежда разумно. И комисионна твърде много, 4 процента е предостатъчно.