— Горе ръцете! — каза рязко мистър Райлънд. — Чаках ви.
Той се бе разположил в сянката на скалата, така че не можех да видя лицето му, но заплахата в гласа му бе неприятна. След това почувствах нещо кръгло от студена стомана да се допира във врата ми отзад и Райлънд наведе автоматичния си пистолет.
— Точно така, Джордж — провлечено каза той. — Докарай го тук.
Беснеейки вътрешно, аз бях заведен до едно място в сянката, където невидимият Джордж (когото подозирах, че е безупречният Дийвз) ми запуши устата и ме върза здраво.
Райлънд отново заговори с тон, който ми бе трудно да позная, толкова студен и заплашителен бе той.
— Това ще бъде краят за вас двамата. За кой ли пореден път се изпречвате на пътя на „Великата Четворка“. Да сте чували някога за земни свличания? Имаше едно такова тук, преди около две години. Тази нощ ще има още едно. Уредил съм това абсолютно точно. Слушайте, този ваш приятел не е много точен на срещите си.
Заля ме вълна от ужас. Поаро! След минута той щеше да влезе право в капана. А аз не бях в състояние да го предупредя. Можех само да се моля той да е предпочел да остави нещата в мои ръце и да е останал в Лондон. Наистина ако беше решил да идва, той трябваше вече да е тук.
С всяка изтичаща минута надеждите ми растяха.
Изведнъж те бяха разбити на хиляди парчета. Чух стъпки — предпазливи стъпки, но все пак стъпки. Загърчих се в безпомощна агония. Те слизаха надолу по пътеката, спряха и след миг се появи и самият Поаро, с леко наклонена на една страна глава, която се взираше в сенките.
Чух как Райлънд изръмжа със задоволство като вдигна големия автоматик и извика: „Горе ръцете.“ В същия момент Дийвз изскочи и излезе в гръб на Поаро. Засадата бе пълна.
— Приятно ми е да се запозная с нас, мистър Еркюл Поаро — каза зловещо американецът.
Самообладанието на Поаро бе великолепно. Той дори не трепна. Видях обаче как очите му шареха из сенките.
— Приятелят ми? Тук ли е той?
— Да, и двамата сте в капана — капана на „Великата Четворка“.
Той се засмя.
— Капан? — попита Поаро.
— Слушайте, вие още ли не сте разбрали това?
— Разбирам, че има капан, да — каза тихо Поаро. — Но вие грешите, мосю. Вие сте този, който е в него — а не аз и моят приятел.
— Какво? — Райлънд вдигна големия автоматик, но аз видях погледа му да трепва.
— Ако стреляте, вие ще извършите убийство, наблюдавано от десет чифта очи и ще отидете на бесилото. Това място е обградено — обградено е вече час — от хората на Скотланд Ярд. Вие сте в мат, мистър Ейб Райлънд.
Той подсвирна странно и сякаш с вълшебна пръчица мястото загъмжа от хора. Те сграбчиха Райлънд и камериера и ги обезоръжиха. След като каза няколко думи на офицера, който бе ръководил операцията, Поаро ме хвана под ръка име отведе.
Веднага щом излязохме от кариерата, той ме прегърна енергично.
— Вие сте жив, вие сте невредим! Това е великолепно. Колко пъти се обвинявах, че ви пуснах да отидете.
— Аз съм съвсем добре — казах аз, като се освободих. — Но съм малко объркан. Вие сте прозрели техният малък план, така ли?
— Но аз го очаквах! За какво друго ще ви позволя да отидете там? Фалшивото ви име, дегизировката — целта им нито за момент не е била да заблуждават.
— Какво? — извиках аз. — Не сте ми казали това.
— Както често съм ви казвал, Хейстингс, вие имате характер, който е така прекрасен и честен, че освен ако вие самият не сте измамен, вие не можете да измамите другите. Добре тогава, още от самото начало те са ви разкрили, след което постъпват така, както се надявах, че ще постъпят — математически неоспорим факт за всеки, който си служи правилно със сивите си клетки — използват ви като примамка. Пускат момичето — между другото, mon ami, един интересен от психологична гледна точка факт — тя червенокоса ли беше?
— Ако имате предвид мис Мартин — казах студено аз, — косата й е с нежно кестеняв оттенък, но…
— Те са невероятни — тези хора! Те дори са изследвали вашата психика! О, да, приятелю мой, мис Мартин е била част от заговора — това е напълно сигурно. Тя повтаря писмото на вас, заедно с нейния разказ за гнева на мистър Райлънд, вие го записвате, напрягате ума си — зашифроването е изкусно направено, трудно, но не чак толкова — разгадавате го и ме викате. Но това, което те не знаят, е, че аз чакам да се случи точно това. Отивам скорострелно при Джап и уреждам нещата. И така, както виждате, триумфът е пълен!