— Бога ми! — отвърна Поаро. — Много прилича на вашия „неочакван посетител“, влязъл в спалнята ми.
— Но как може някой да влезе в нея? Няма друга врата, освен тази, която е пред нас.
— Имате отлична памет, Хейстингс. Нека сега поразсъждаваме малко.
— Прозореца! Но тогава това е крадец! Той трябва доста да се е потрудил, за да се изкачи нагоре по отвесната стена — бих казал, че е почти невъзможно.
Бях скочил на крака и вървях към вратата, когато шумът от натискане на бравата от другата страна ме закова на място.
Вратата се отвори бавно. В очертанията й стоеше един мъж. Той бе покрит от глава до пети с прах и кал, лицето му бе изпито и хлътнало. Той се вторачи в нас за момент, след това се олюля и се свлече на пода. Поаро се втурна напред и приклекна до него, след което погледна нагоре към мен и ми каза:
— Бренди! Бързо.
Аз светкавично налях бренди в една чаша и му я подадох Поаро успя да налее малко в устата му, след което двамата заедно го вдигнахме и занесохме до кушетката. След няколко минути той отвори очи и се огледа наоколо с почти празен поглед.
— Какво търсите, мосю? — попита Поаро.
— Мосю Еркюл Поаро, Фарауей Стрийт, номер 14.
— Да, да, това съм аз.
Мъжът изглежда не разбра и просто повтори с точно същата интонация:
— Мосю Еркюл Поаро, Фарауей Стрийт, номер 14.
Поаро го атакува с няколко въпроса. Човекът или въобще не отговаряше, или повтаряше същата фраза. Поаро ми направи знак да се обадя по телефона.
— Намерете доктор Риджуей и го помолете да дойде.
Докторът, за щастие, си беше вкъщи и тъй като домът му се намираше на съседната пресечка, бяха изминали само няколко минути, преди той да влезе забързан в стаята.
— Какво става тук?
Поаро му обясни накратко и той започна да преглежда нашия непознат посетител, който като че ли въобще не съзнаваше неговото или нашето присъствие.
— Х-м! — каза доктор Риджуей, след като свърши. — Странен случай.
— Мозъчна треска? — предположих аз.
— Мозъчна треска? Мозъчна треска! Няма такова нещо като мозъчна треска! Литературна измислица. Не, човекът е преживял някакъв шок. Той е дошъл тук, воден от силата на една натрапчива идея — да открие мосю Еркюл Поаро, Фарауей Стрийт, номер 14 — и той повтаря тези думи механично, без дори и най-малко да съзнава тяхното значение.
— Афазия? — казах енергично аз.
Предположението ми този път не накара доктора да изсумти с такава сила, както при предишното. Той не отговори, а подаде на мъжа лист хартия и молив.
— Нека да видим какво ще направи с тях — отбеляза той.
В продължение на няколко мига мъжът не направи нищо, след което внезапно започна да пише трескаво. По същия внезапен начин той спря и изпусна хартията и молива на пода. Докторът вдигна листа и поклати глава.
— Нищо няма тук. Само цифрата 4, надраскана дузина пъти, като всеки път тя е изписвана по-голяма от предходната. Искал е да напише Фарауей Стрийт, номер 14, предполагам. Това е интересен случай, много интересен. Можете ли евентуално да го задържите тук до следобед? Сега ме викат в болницата, но ще се върна следобед и ще се разпоредя за него. Случаят е твърде интересен, за да бъде изпуснат.
Аз споменах, че Поаро заминава, както и факта, че възнамерявам да го придружа до Саутхамптън.
— Не се тревожете. Оставете човека тук, Той няма да прави никакви пакости. Изтощен е до безкрайност. Вероятно ще спи осем часа без прекъсване. Аз ще поговоря с вашата превъзходна мисис… как й беше името? — и ще й кажа да го наглежда.
И доктор Риджуей изскочи навън, забързан както винаги. Поаро от своя страна приключи с опаковането на багажа си, като не изпускаше от очи часовника.
— Как невероятно бързо лети времето. Е, Хейстингс, не можете да кажете, че съм ви оставил с празни ръце. Пред себе си имате един безкрайно сензационен проблем. Човек от неизвестното. Кой е той? Какъв е той? Да му се не види, бих дал две години от живота си само и само този кораб да отплаваше утре вместо днес. Тук има нещо много странно, много заинтригуващо. Но човек трябва да има време, много време. Ще отминат дни — може би дори месеци — преди той да бъде в състояние да ни каже това, за което е дошъл.
— Ще направя всичко, което е по силите ми, Поаро — уверих го аз. — Ще се опитам да бъда ваш заместник.
— Да-а.
Отговорът му ми се стори изпълнен с леко съмнение. Взех листа хартия.