Поаро се облегна назад в ъгъла.
— И какво по-точно е вашето мнение за аферата, Хейстингс?
Не отговорих веднага на въпроса му. Чувствах, че трябва да бъда по-внимателен.
— Всичко изглежда така объркано — казах предпазливо аз.
— Нали? — каза възхитено Поаро.
— Предполагам, че щом тръгнахме така внезапно, това е ясен сигнал, че вие смятате смъртта на мистър Пейнтър за убийство — а не самоубийство или резултат от нещастен случай?
— Не, не, не ме разбирате, Хейстингс. Дори да приемем, че мистър Пейнтър е умрял вследствие на някаква особено ужасна злополука, все пак има няколко загадъчни обстоятелства, които чакат обяснение.
— Точно това имах предвид, когато казах, че всичко е толкова объркано.
— Нека отново да повторим основните факти, спокойно и методично. Разкажете ми ги, Хейстингс, ясно и систематично.
Започнах разказа си, като се стараех да бъда колкото се може по-ясен и систематичен.
— Започваме — казах аз — с мистър Пейнтър. Петдесет и пет годишен, богат, образован и обиколил доста кътчета по земята. През последните дванадесет години е бил малко в Англия, Изведнъж той се уморил от безконечните пътувания, купил си едно местенце в Устършир, близо до Маркет Хандфърд и се подготвил да се установи там. Първото нещо, което направил, е да напише писмо до своя единствен роднина, племенник, Джерълд Пейнтър, син на по-малкия му брат, в което му предложил да дойде и да живее при чичо си в Крофтлъндс (както се нарича това място). Джерълд Пейнтър, който е беден млад художник, приел с радост това предложение и живеел при чичо си от около седем месеца, когато се случила трагедията.
— Стилът ви е превъзходен — измърмори Поаро. — Това не е моят приятел Хейстингс, казвам си, а някой истински писател.
Не обърнах внимание на Поаро й продължих, като започнах да се вживявам в разказа си.
— Мистър Пейнтър поддържал доста голям персонал в Крофтлъндс — шест слуги, както и свой личен китайски прислужник — А Линг.
— Свой китайски прислужник, А Линг — промърмори Поаро.
— Миналия вторник мистър Пейнтър се оплакал, че не се чувства добре след вечерята и един от слугите бил изпратен да повика лекар. Мистър Пейнтър отказал да си легне и приел доктора в кабинета си. Какво се е случило между тях, не е станало известно тогава, но преди доктор Куентин да си тръгне, той поискал да види икономката и споменал, че е направил подкожна инжекция на мистър Пейнтър, тъй като сърцето му било в тежко състояние и препоръчал да не го безпокоят. След това продължил и задал няколко доста странни въпроса относно слугите — от колко време били там, откъде са дошли и прочие. Доколкото могла, икономката отговорила на тези въпроси, но била доста озадачена от тяхната цел. На следващата сутрин било направено ужасяващо откритие. Една от прислужничките, като слизала по стълбите, била пресрещната от отвратителна миризма на изгоряла плът, която като че ли идвала от кабинета на господаря й. Прислужницата понечила да отвори вратата, но тя била заключена отвътре. С помощта на Джерълд Пейнтър и китаеца вратата била скоро разбита и пред очите им се разкрила ужасна гледка. Мистър Пейнтър бил паднал върху газовата камина и лицето и главата му били обгорени до неузнаваемост. Разбира се, в този момент не е възникнало никакво съмнение, че това може да е нещо друго, а не просто един трагичен инцидент. Ако някой е трябвало да бъде обвиняван, то това е бил доктор Куентин — за това, че е дал на пациента си приспивателно и го е оставил в такова опасно състояние. И тогава било направено много странно откритие. На пода имало един вестник, който лежал на мястото, където бил паднал от коленете на стареца. Когато го обърнали, видели, че върху него били надраскани немощно няколко думи с мастило. Близо до стола, на който седял мистър Пейнтър, имало писалка и показалецът на дясната ръка на жертвата бил изцапан с мастило до втората става. Ясно било, че понеже е бил твърде слаб, за да хване писалката, мистър Пейнтър е потопил пръста си в мастилницата и е успял да надраска тези две думи по лицето на вестника, който тон държал — но думите сами по себе си изглеждали напълно фантастични: „жълт жасмин“ — само това и нищо повече. В Крофтлъндс има много жълт жасмин, който расте по стените на къщите и те сметнали, че това предсмъртно съобщение се отнасяло за него, което показвало, че бедният старец не бил вече с всичкия си. Разбира се, вестниците, които не спират да търсят необикновени неща, се нахвърлили веднага върху историята и я нарекли „Загадката на жълтия жасмин“ — въпреки че по всяка вероятност думите са без всякакво значение.