— Един момент, Хейстингс. Тъкмо щях да кажа, че просто разглеждам такава теория. Има ли някакво основание да се смята, че тялото не е на мистър Пейнтър? Възможно ли е да има някой друг, чието тяло да е това? Аз проучвам тези два въпроса и накрая отговарям и на двата отрицателно.
— О! — каза аз, доста разочарован. — И тогава?
Очите на Поаро заблестяха.
— И тогава, казвам си аз, след като тук има нещо, което не разбирам, ще бъде добре, ако взема и разследвам случая. Не трябва да позволявам да бъда изцяло завладян от „Великата Четворка“. А! Вече пристигаме. Малката ми четка за дрехи, къде ли се е дянала? А, ето я — изчеткайте ме, моля ви, а след това и аз ще извърша същата услуга за вас.
— Да — каза замислено Поаро, като остави настрана четката, — човек не бива да се оставя да бъде погълнат от една идея. А аз съм изложен на такава опасност. Представете си, приятелю мой, че дори тук, в този случай, аз съм изложен на тази опасност. Онези две линии, които вие споменахте — едната вертикална, а другата под прав ъгъл спрямо първата — какво представляват те, ако не началото на една цифра 4?
— Боже мой, Поаро — извиках аз със смях на уста.
— Не е ли абсурдно? Навсякъде ми се привижда ръката на „Великата Четворка“. Няма да е зле да използвам умствените си способности в съвсем друга насока. А! Ето го и Джап, който идва да ни посрещне.
Глава X
Разследваме в Крофтлъндс
Инспекторът от Скотланд Ярд наистина ни чакаше на перона и ни поздрави топло.
— Е, мосю Поаро, това е добре. Сметнах, че ще пожелаете да бъдете посветени в този случай. Страхотна загадка, нали?
Въпросът му показваше, досетих се аз, че е напълно объркан и че се надява Поаро да му подметне нещо.
Джап бе с кола, която ни чакаше и ние отидохме с нея до Крофтлъндс. Това се оказа една квадратна, бяла къща, доста непретенциозна и покрита с пълзящи растения, включително и яркия жълт жасмин. Джап погледна нагоре към него заедно с нас.
— Трябва съвсем да е изкуфял, за да почне да пише такива работи, бедният стар човечец — отбеляза той. — Може би е имал халюцинации и е смятал, че се намира навън.
Поаро му се усмихваше.
— Какво е било според вас, добри ми стари Джап? Нещастен случай или убийство?
Инспекторът изглеждаше малко затруднен от въпроса.
— Ако не беше това с кърито, без съмнение щях да приема, че е било нещастен случай. Няма логика в това да се държи главата на жив човек в огъня — той би съборил къщата с писъците си.
— А! — каза Поаро с нисък глас. — Какъв глупак съм бил! Кръгъл идиот! Вие сте по-умен от мен, Джап.
Джап бе доста изненадан от комплимента — обикновено Поаро бе отдаден единствено на изключителна себевъзхвала. Той почервеня и измърмори нещо от рода, че това далеч не било така.
Той ни поведе през къщата до стаята, където бе станала трагедията — кабинета на мистър Пейнтър. Това бе широка, ниска стая, с кожени кресла и книги, подредени върху лавици до стените.
Поаро веднага погледна към прозореца, който водеше към тераса, покрита с чакъл.
— Прозорецът беше ли отключен? — попита той.
— Точно там е цялата работа, разбира се. Когато докторът напуснал тази стая, той просто затворил вратата зад себе си. На следващата сутрин тя била намерена заключена. Кой я е заключил? Мистър Пейнтър? А Линг твърди, че прозорецът бил затворен и залостен. Доктор Куентин, от друга страна, има впечатлението, че той е бил затворен, но не и залостен, макар че не може да се закълне нито в едното, нито в другото. Ако той можеше да си спомня, това щеше да бъде от голямо значение. Ако човекът е бил убит, някой трябва да е влязъл в стаята яли през вратата, или през прозореца. Ако е било през вратата, то това е работа на вътрешен човек, ако е било през прозореца, би могло да бъде който и да е. Първото нещо, което направили, след като разбили вратата, било да отворят широко прозореца. А прислужницата, която сторила това, смята, че той не е бил залостен, но макар тя да е ценен свидетел, на нея не може да се разчита — за каквото и да я попитате, тя все ще си спомни!
— Ами ключа?
— Отново се връщаме на него. Той бе на пода сред отломките от вратата. Може да е паднал от ключалката, може да е бил изпуснат там от някой от влезлите хора, или може да е бил бутнат под вратата отвън.
— Всъщност всичко е „може би“?
— Намерихте точната дума, мосю Поаро. Точно така е.