— Кога видяхте за последен път чичо си, мистър Пейнтър? Искам да кажа, преди да дойдете да живеете при него?
— О! Едва когато навърших десет години, Той се скара с брат си — моя баща — знаете.
— Но той ви е намерил отново без много трудности, нали? Независимо от многото години, които са били изминали?
— Да, имах голям късмет, че видях съобщението на адвоката.
Поаро не зададе повече въпроси.
Следващият ни ход бе да посетим доктор Куентин. Разказът му в основни линии бе същият, който той бе разказал по време на следствието и нямаше много какво да добави. Той ни прие в кабинета си след като бе привършил току-що с прегледите на пациентите си. Изглеждаше интелигентен мъж. В него се забелязваше известна старомодност, която добре подхождаше на неговото пенсне, но аз предположих, че той е напълно в крак с времето по отношение на своите методи на лечение.
— Така ми се иска да си спомня за прозореца — каза открито той, — но е доста рисковано да се връщаш назад в мислите си — човек може да стане прекалено сигурен за нещо, което никога не е съществувало. Това е психология, нали, мосю Поаро? Знаете ли, прочел съм всичко за вашите методи и мога да кажа, че съм ваш възторжен почитател. Предполагам, напълно сигурно е, че прашецът опиум е бил сложен в кърито от китаеца, но той никога няма да си признае, както и ние никога не ще узнаем защо го е направил. Но да се бутне човек вътре в огъня — струва ми се, че това не подхожда много на характера на нашия китайски приятел.
Аз поднесох на Поаро моя коментар върху последното изречение на доктора, като се спускахме надолу по главната улица на Маркет Хандфърд.
— Мислите ли, че той е вкарал вътре свой съучастник? — попитах аз. — Между другото, предполагам, че може да се разчита на Джап да го държи под око? (Инспекторът бе отишъл до полицейския участък по някакви свои дела.) — Емисарите на „Великата Четворка“ са доста пъргави.
— Джап държи под око и двамата — каза мрачно Поаро. — Те са неотстъпно следени от момента, в който бе намерено тялото.
— Добре, във всеки случай ние знаем, че Джерълд Пейнтър няма нищо общо с това.
— Вие винаги знаете много повече от мен, Хейстингс, и това вече започва да ме уморява.
— О, стара лисицо — засмях се аз. — Никога няма да промените нрава си.
— За да бъда честен, Хейстингс, случаят ми е пределно ясен сега — всичко, с изключение на думите жълт жасмин — и аз май ще се съглася с вас, че те нямат никакво отношение към престъплението. В случаи като този човек трябва да реши кой от всичките лъже. Аз вече сторих това. И все пак…
Както си вървеше до мен, той внезапно хукна и влезе в една близка книжарница. Излезе оттам след няколко минути, прегърнал един пакет. След малко към нас се присъедини и Джап и ние всички потърсихме подслон в странноприемницата.
Следващата сутрин аз спах до късно. Когато влязох в запазената за нас всекидневна, намерих Поаро, вече там, да крачи нагоре-надолу из стаята с лице, изкривено в агония.
— Не разговаряйте с мен! — извика той, като махна възбудено с ръка. — Поне докато не се уверя, че всичко е наред, че арестуването е извършено. Ах, колко слаб психолог съм бил, Хейстингс — ако един умиращ човек пише съобщение, то е, защото е важно. Всички казваха — „Жълт жасмин? Има много жълт жасмин, който расте по стените на къщата — това не означава нищо.“ Добре, какво означава тогава? Означава точно това, което иска да каже. Слушайте. — Той вдигна нагоре една малка книга, която държеше в ръката си. — Приятелю мой, хрумна ми, че ще бъде добре да разследвам този въпрос. Какво точно представлява жълтият жасмин? Тази малка книжка ми каза. Слушайте. — Той зачете: — Gelsemini Radix. Жълт жасмин. Състав: Алкалоиди — гелсемин силна отрова, действаща като кониин; гелсемин действащ като стрихнина; гелсеминова киселина и прочие. Гелсеминът представлява могъщо средство за потискане на централната нервна система. На един по-късен етап от неговото действие той парализира нервните окончания на двигателната система и в големи дози причинява световъртеж и загуба на мускулна сила. Смъртта настъпва вследствие на парализа на дихателния център. Виждате ли, Хейстингс? Още в началото нещо ми проблесна в ума, когато Джап направи своята забележка за това как жив човек е бил натикан в огъня. Чак по-късно аз осъзнах, че всъщност човекът, който е бил изгорен е бил вече мъртъв.