— Приятелю мой, вие много грешите. Тази „Велика Четворка“ е най-могъщата сила на злото в света днес. Никой не знае към каква цел се стремят те, но никога досега не е съществувала такава престъпна организация. Тя се оглавява от най-съвършения ум в Китай, а членовете й са американски милионер и французойка — светило в науката, а за четвъртия…
Джап го прекъсна.
— Знам, знам. Старата песен на нов глас. Май започвате малко да се вманиачавате на тази тема, мосю Поаро, Нека за разнообразие да поговорим за нещо друго. Интересувате ли се от шах?
— Играл съм шах, да.
— Чухте ли за оная странна история вчера? Среща между двама шахматисти със световна слава и единият от тях умира по време на играта?
— Да, чух нещо за това. Единият от играчите е бил доктор Савароноф, шампион на Русия, а вторият, който получил сърдечна криза — блестящият млад американец Гилмър Уилсън.
— Точно така. Савароноф победи Рубинщайн и стана шампион на Русия преди няколко години. За Уилсън казваха, че е втори Капабланка.
— Много странна случка — размишляваше Поаро. — Ако не греша, вие проявявате особен интерес към нея.
Джап се засмя смутено.
— Улучихте право в целта, мосю Поаро. Озадачен съм. Уилсън бе здрав като бик — нямаше и следа от сърдечно заболяване. Смъртта му е напълно необяснима.
— Подозирате, че доктор Савароноф го е отстранил от пътя си? — извиках аз.
— Едва ли — отвърна сухо Джап. — Мисля, че никой, дори и руснак, не би убил друг човек, само и само да не бъде победен на шах — така че, доколкото разбирам, отговорът трябва да се търси някъде другаде. Докторът е смятан за много голяма клечка — втори след Ласкър, казват.
Поаро кимна замислено.
— Тогава какво точно имате предвид? — попита той. — Защо е трябвало Уилсън да бъде отровен? Тъй като, предполагам, вие подозирате, че става въпрос за отравяне.
— Естествена Сърдечен удар означава сърцето ти да спре да бие — казано просто и ясно. Това е официалното становище на един лекар в момента, но насаме той ми подшушна, че не е удовлетворен.
— Кога ще бъде извършена аутопсията?
— Довечера. Смъртта на Уилсън била повече от внезапна. Той изглеждал напълно добре и както местел една от фигурите, внезапно паднал напред — мъртъв!
— Има много малко отрови, които действат по подобен начин — възрази Поаро.
— Знам. Аутопсията ще ни помогне, надявам се. Но защо някой ще иска да отстрани Гилмър Уилсън — това бих искал да узная! Тих и скромен млад човек. Той бе току-що пристигнал от Щатите и очевидно нямаше нито един враг в света.
— Изглежда невероятно — разсъждавах аз.
— Съвсем не — каза Поаро, като се усмихваше. — Джап има своя теория, виждам.
— Да, мосю Поаро. Но мисля, че отровата не е била предназначена за Уилсън — тя е била предназначена за другия човек.
— Савароноф?
— Да. Савароноф влязъл в конфликт с болшевиките по време на избухването на революцията. Дори било съобщено, че е мъртъв. В действителност той избягал и в продължение на три години търпял невероятни лишения в сибирската пустош. Страданията му са били толкова големи, че той коренно се променил. Приятелите и познатите му заявяват, че е станал неузнаваем. Косата му е побеляла и въобще целият му външен вид е на невероятно състарен човек. Той е полуинвалид и рядко излиза навън, живее сам с племенницата си, Соня Давидоф, и един руски прислужник в апартамент надолу по Уестминстър. Възможно е все още да смята, че го следят. Естествено, той въобще не искаше да участва в шахматното състезание. На няколко пъти отказа категорично и едва когато вестниците подхванаха тази история и започваха да вдигат шум около „неспортсменския отказ“, той отстъпи. Гилмър Уилсън от своя страна не спираше да го предизвиква с упоритостта на истински янки и накрая получи това, което искаше. Сега ви питам, мосю Поаро, защо той не е желаел срещата? Защото не е искал да привлече вниманието към себе си. Не е искал никой да влезе и дирите му. Това е моето решение — Гилмър Уилсън е бил очистен по погрешка.
— Имали някой, който би могъл да бъде лично облагодетелстван от смъртта на Савароноф?
— Ами неговата племенница, предполагам. Наскоро той е наследил огромно богатство. Оставено му е от мадам Сахароф, чийто съпруг бил захарен спекулант при стария режим. Те са имали малък романс преди, предполагам, и тя упорито отказвала да повярва на съобщенията за неговата смърт.