— Къде е била проведена шахматната среща?
— В собствения апартамент на Савароноф. Той е инвалид, както ви казах.
— Имало ли е много зрители там?
— Поне дузина, вероятно повече.
Поаро направи изразителна гримаса.
— Бедни ми Джап, задачата ви не е лесна.
— Веднъж да се убедя със сигурност, че Уилсън е бил отровен, ще мога да продължа.
— Не ви ли е минало междувременно през ум, ако вашата догадка, че целта е била да бъде убит Савароноф, се окаже вярна, че убиецът може отново да опита?
— Разбира се, че да. Двама души наблюдават апартамента на Савароноф.
— Това ще бъде много полезно, ако някой се отбие там с бомба в ръка — каза сухо Поаро.
— Май ви заинтригувах, мосю Поаро — каза Джап с грейнало лице. — Искате ли да дойдете до моргата и да видите тялото на Уилсън, преди докторите да започнат своята работа? Кой знае, може би иглата на вратовръзката да е накриво и това да ви даде ценна улика, която да разреши загадката?
— Скъпи ми Джап, цяла вечер ме сърбяха пръстите да оправя вашата собствена. Ще позволите, да? Е, сега е много по-приятно за окото. Да, на всяка цена, нека да отидем до моргата.
Забелязах, че вниманието на Поаро е изцяло погълнато от новия проблем. Толкова много време бе изминало, откакто той не бе проявявал интерес към външен случай и аз много се зарадвах, като видях, че е възвърнал предишната си форма.
Що се отнася до мен, аз почувствах дълбока жал, когато погледнах надолу към неподвижното тяло и сгърченото лице на злочестия млад американец, който бе намерил смъртта си по толкова странен начин. Поаро внимателно изследва трупа. Никъде нямаше следи, с изключение на малък белег върху лявата ръка.
— Докторът казва, че това е изгаряне, а не порязване — обясни Джап.
Вниманието на Поаро бе отправено към съдържанието на джобовете на мъртвеца, което един по ли иди разстла пред нас. То не бе кой знае колко — носна кърпичка, ключове, портфейл, пълен с банкноти и няколко маловажни писма. Но един предмет, който стоеше отделно от другите, изпълни Поаро с интерес.
— Шахматна фигура! — възкликна той. — Бял офицер. Това в джоба му ли беше?
— Не, стиснато в ръката. Доста се поизмъчихме, докато го изкараме от пръстите му. Трябва да се върне на доктор Савароноф по някое време. Това е част от един много красив комплект шахматни фигури от гравирана слонова кост.
— Позволете ми аз да му го върна. Това ще ми послужи за повод да отида там.
— Аха! — извиха Джап. — Значи искате да се включите в случая?
— Признавам си го. Вие така изкусно разпалихте интереса ми.
— Това е добре. Успяхте да пропъдите мрачното си настроение. Виждам, че и капитан Хейстингс е доволен.
— Точно така — казах аз, смеейки се.
Поаро се обърна назад към тялото.
— Няма ли някаква друга подробност, която да ми кажете за… него? — попита той.
— Мисля, че няма.
— Нито дори… че е бил левичар?
— Вие сте магьосник, мосю Поаро. Как открихте това? Той наистина е бил левичар. Не че това има нещо общо със случая.
— Абсолютно нищо — побърза да се съгласи Поаро, виждайки, че Джап е леко смутен. — Малка шегичка от моя страна — това е всичко. Обичам да ви поднасям такива шеги, пали знаете?
Излязохме навън в добро разположение на духа.
Следващата сутрин ни свари на път за апартамента на доктор Савароноф в Уестминстър.
— Соня Давидоф — размишлявах аз. — Хубаво име.
Поаро спря и ми хвърли поглед, пълен с отчаяние.
— Винаги търсите романтиката! Вие сте непоправим. Току-виж Соня Давидоф се окаже нашата стара приятелка и враг графиня Росакоф, та това да ви послужи за урок.
При споменаването на графинята лицето ми помръкна.
— Но, Поаро, нима подозирате, че…
— О, не, не. Пошегувах се. „Великата Четворка“ не е обсебила съзнанието ми чак до такава степен, каквото я да казва Джап.
Вратата на апартамента бе отворена от прислужник с подчертано вдървено лице. Трудно можеше да се приеме, че това невъзмутимо изражение може някога да изразява чувства.
Поаро показа картичка, върху която Джап бе напраскал няколко думи, с които ни представяше, и бяхме въведени в едва ниска и дълга стая с богати драперии и антикварни предмети. На стените висяха по една-две чудесни икони, а подът бе застлан с изящни персийски килими. Върху една маса се мъдреше самовар.