— Заблуждавате се, приятелю мой. Онзи офицер все още кротува в левия ми джоб. Взех другия офицер от кутията с шахматни фигури, която мадмоазел Давидоф бе така любезна да ми позволи да разгледам. Множественото число на офицер е офицери.
Той натърти на последната дума. Аз бих напълно объркан.
— Но защо сте го взели?
— Parbleu! Исках да видя дали са напълно еднакви. — Поаро ги погледна, като леко наклони главата си на една страна. — Така и изглеждат, признавам. Но човек не трябва да приема нито един факт наготово, докато не бъде доказан. Донесете ми, моля ви, малките везни.
С безкрайно внимание той претегли двете фигури и след това се обърна към мен с грейнало от триумф лице.
— Бях прав. Виждате ли, аз бях прав. Невъзможно е да се измами Еркюл Поаро.
Той се втурна към телефона и зачака нетърпеливо.
— Джап ли е? А, Джап, това сте вие. На телефона е Еркюл Поаро. Наблюдавайте прислужника, Иван. В никакъв случай не го оставяйте да ви се изплъзне от ръцете. Да, да, така е, както казах.
Той тресна слушалката обратно на мястото й и се обърна към мен.
— Не разбирате ли, Хейстингс? Ще обясня. Уилсън не е бил отровен, той е бил убит с електрически ток. През средата на една от онези фигури минава тънка метална жичка. Масата е била предварително приготвена и сложена на определено място върху пода. Когато офицерът е бил поставен на едно от сребърните квадратчета, токът е преминал през тялото на Уилсън, убивайки го незабавно. Единствената следа бе изгарянето от електрически ток на ръката му — лявата му ръка, тъй като е бил левичар. „Специалната маса“ е представлявала един изключително хитър механизъм. Масата, която изследвах, бе копие, напълно безобидно. Тя е била поставена на мястото на първата веднага след убийството. Всичко е било изпълнено от долния етаж, който, ако си спомняте, е бил даден под наем заедно с обзавеждането. Но поне един съучастник е имало и в апартамента на Савароноф. Момичето е агент на „Великата Четворка“, което се стреми да наследи парите на Савароноф.
— А Иван?
— Дълбоко подозирам, че Иван е не някой друг, а известният Номер Четири.
— Какво?
— Да. Този човек е удивителен актьор. Той може да се превъплъщава в която си поиска роля.
Аз си спомних миналите ни приключения: надзирателя от лудницата, помощника на месаря и учтивия доктор — всичките те бяха напълно различни едни от друг.
— Това е поразително — казах аз накрая. — Всичко съвпада. Савароноф е предугадил заговора и затова е бил против участието си в шахматната партия.
Поаро ме погледна без да продума. След това се обърна рязко назад и започна да крачи нагоре-надолу.
— Да имате случайно някоя книга за шахмат, mon ami? — внезапно попита той.
— Мисля, че имам някъде.
Трябваше известно време да потършувам, но накрая все пак я намерих и я занесох на Поаро, който потъна в едно кресло и се зачете с най-голямо внимание.
След около четвърт час телефонът иззвъня. Аз вдигнах слушалката. Беше Джап. Иван бил напуснал апартамента, носейки голям пакет. Скочил в едно чакащо такси и преследването започнало. Той явно се опитвал да се изплъзне от преследвачите си. Накрая изглежда повярвал, че е успял и отишъл с колата до една голяма запустяла къща в Хампстед Къщата била обградена.
Разказах всичко това на Поаро. Той само ме погледна, сякаш едва разбираше какво му казвам. После вдигна книгата за шаха.
— Чуйте това, приятелю мой. Това е начало Рой Лопес. След това възниква въпросът какъв ще бъде най-добрият трети ход на черните. Те могат да избират между различни защити. Третият ход на белите е този, който е убил Гилмър Уилсън. Още при третия ход — това нищо ли не ви говори?
Нямах и най-малката представа какво може да означава това и му го казах.
— Да предположим, Хейстингс, че докато си седите в креслото, чуете външната врата да се отваря и затваря, какво бихте си помислили?
— Бих си помислил, че някой е излязъл, предполагам.
— Да, но нещата винаги могат да бъдат разглеждани от два ъгъла. Някой е излязъл — или някой е влязъл — две напълно различни заключения, Хейстингс. Но ако сте избрали погрешното, след малко от нейде ще изпълзи някое несъответствие, което ще ви покаже, че сте объркали пътя.
— Какво означава всичко това, Поаро?
— Поаро скочи на крака с внезапно бликнала енергия.