Выбрать главу

— А грешката му? — попитах аз, въпреки че подозирах какъв ще бъде отговорът.

— Mon ami, той пренебрегна малките сиви клетки на Еркюл Поаро.

Поаро си има своите добродетели, но скромността не е между тях.

Глава XII

Капан с примамка

Беше в средата на януари — един типичен английски зимен ден в Лондон, влажен и мръсен. Поаро и аз седяхме в две кресла, придърпани доста близо до огъня. Долавях, че приятелят ми ме гледа с шеговита усмивка, значението на която не можех да разгадая.

— Какво сте се замислили? — попитах безгрижно аз.

— Спомних си, приятелю мой, че в средата на миналото лято, когато пристигнахте, вие ми казахте, че възнамерявате да останете в страната само няколко месеца.

— Така ли казах? — попитах аз, доста сковано. — Не си спомням.

Усмивката на Поаро стана по-широка.

— Така казахте, mon ami. После променихте плановете си, нали?

— И защо?

— По дяволите, Поаро, наистина ли смятате, че ще ви оставя тук сам-самичък, когато насреща ви е онази „Велика Четворка“?

Поаро кимна леко.

— Точно така си и мислех. Вие сте верен приятел, Хейстингс. Значи сте останали тук, за да ми помагате. А жена ви — малката Пепеляшка, както я наричате — какво казва тя?

— Аз не влязох в подробности, разбира се, но тя ме разбра. Тя е последният човек, който би поискал да загърбя приятел в нужда.

— Да, да, тя също е верен приятел. Но се очертава тази работа да продължи доста дълго.

Аз кимнах, доста обезкуражен.

— Шест месеца вече — размишлявах аз. — И къде сме? Знаете ли Поаро, все си мисля, че трябва да… ь-ъ-ъ… да направим нещо.

— Винаги така енергичен, Хейстингс! И какво точно искате да направим?

Този въпрос бе малко трудничък, но аз нямах намерение да отстъпвам.

— Трябва да предприемем настъпление — настоявах аз. — Какво сме свършили през всичкото това време досега?

— Повече, отколкото смятате, приятелю мой. В края на краищата ние установихме самоличността на Номер Две и Номер Три и научихме доста неща за начините и методите на Номер Четири.

Аз се пооживих. По начина, по който Поаро представи нещата, те не изглеждаха толкова зле.

— О, да, Хейстингс, ние сме свършили много. Вярно е, че не съм в състояние да предявя обвинения нито срещу Райлънд, нито срещу мадам Оливие — кой би ми повярвал? Спомняте ли си, когато един път си въобразих, че съм успял да хвана Райлънд натясно? Въпреки всичко аз информирах за моите подозрения някои инстанции, най-висшите — Лорд Падингтън, който прибягна до помощта ми в случая с откраднатите чертежи на подводницата, е запознат с цялата информация, отнасяща се до „Великата Четворка“ — и докато другите може да се съмняват, той вярва. Където и да се намират, каквото и да правят Райлънд, мадам Оливие и самият Ли Чанг Йен, винаги ще има един включен прожектор, който ще осветява всеки един от техните ходове.

— А Номер Четири? — попитах аз.

— Както казах току-що — започвам да научавам и разбирам неговите методи. Вие може да се усмихвате, Хейстингс, но да проникнеш в нечия личност, да знаеш какво точно той ще направи при дадени обстоятелства — това е началото на успеха. Това е нещо като дуел между нас, и докато той непрекъснато издава своя начин на мислене, аз се стремя да не му позволявам да разгадава моя. Той е под светлината на прожектора, аз съм в сянката. Казвам ви, Хейстингс, с всеки изминал ден страхът им от мен расте именно поради моята умишлена неактивност.

— Във всеки случай те са ни оставили на мира — отбелязах аз. — Няма повече опити за покушение върху живота ви, нито каквито и да било засади.

— Не — каза замислено Поаро. — Общо взето, това ме учудва доста. Особено когато има един-два доста очевидни начина, по които биха могли да ни атакуват и които, сигурен съм, не може да не са им минали през ум. Досещате ли се какво искам да кажа?

— Някаква адска машина от един или друг вид? — рискувах аз.

Поаро цъкна остро с език с изчерпано търпение.

— О, не! Аз ви карам да използвате въображението си, а единственото свястно нещо, което можете да измислите, е бомба в камината. О, я виж ти, нямам кибрит, ще взема да се поразтъпча навън, независимо от лошото време. Извинявайте, приятелю мой, но възможно ли е да четете едновременно „Бъдещето на Аржентина“, „Огледало на обществото“, „Отглеждане на домашни животни“, „Алената нишка“ и „Спорт в Скалистите планини“?