Аз се разсмях и признах, че в момента цялото ми внимание е ангажирано от „Алената нишка“. Поаро поклати тъжно глава.
— Тогава върнете другите обратно върху лавицата! Никога, никога не ще доживея мига, в който вие ще приемете систематичността и методичността като свои черти. За какво тогава е тази лавица за книги?
Аз се извиних смирено и Поаро, след като върна обратно провинилите се томове, всеки на мястото му, излезе навън и ме остави да се наслаждавам необезпокояван на избраната от мен книга.
Трябва да призная обаче, че бях задрямал, когато почукването на мисис Пиърсън по вратата ме събуди.
— Телеграма за вас, капитане.
Разкъсах оранжевия плик без голям интерес.
След това обаче седнах като вкаменен.
Това бе телеграма от Бронсън, управителя на моето южноамериканско ранчо, и в нея се казваше следното:
Мисис Хейстингс изчезна вчера, страхувам се отвлечена от някаква банда наричаща се „Великата Четворка“ изпратете инструкции уведомихме полицията, но още няма никакви следи. Бронсън.
Отпратих с жест мисис Пиърсън и продължих да седя като гръмнат, препрочитайки думите отново и отново. Пепеляшка — отвлечена! В ръцете на омразната „Велика Четворка“. Господи, какво можех да направя?
Поаро! Трябва да намеря Поаро. Той ще ми даде съвет. Той ще съумее някак си да ги хване натясно. След няколко минути той ще се върне. Трябва търпеливо да изчакам дотогава. Но Синдарела — в ръцете на „Великата Четворка“!
Отново се почука. За пореден път се показа главата на мисис Пиърсън.
— Бележка за вас, капитане — донесе я някакъв невеж китаец. Той чака долу.
Сграбчих я от нея. Тя бе кратка и ясна.
„Ако искате да видите съпругата си отново, тръгнете незабавно с приносителя на тази бележка. Не оставяйте никакво съобщение на приятеля си или в противен случай тя ще пострада.“
Подписана бе с едно голямо 4.
Какво трябваше да направя? Какво бихте направили вие, които четете това, ако бяхте на моето място?
Нямах време да мисля. Пред очите ми имаше само едно — Синдарела в плен на онези сатани. Трябваше да се подчиня — не смеех да рискувам и косъм да падне от главата й. Трябва да тръгна с този китаец и да го следвам, където и да ме заведеше тон. Това бе капан, да, и означаваше залавяне и възможна гибел, но в него за примамка бе заложено най-скъпото за мен същество в света и това не оставяше никакво място за колебание.
Това, което ме безпокоеше много, беше, че няма да мога да оставя никакво съобщение за Поаро. Веднъж да го насоча по следите ни и всичко би могло все пак да се оправи! Смея ли да рискувам? На пръв поглед не бях поставен под наблюдение, но въпреки това се колебаех. За китаеца щеше да бъде така лесно да се качи в стаята и да се увери дали спазвам дословно заповедта. Защо не го правеше? Това негово въздържане ме направи още по-подозрителен. Аз бях видял толкова много от всемогъществото на „Великата Четворка“, че им приписвах почти свръхчовешки възможности. Доколкото знам, дори и малкото мърляво слугинче би могло да бъде един от агентите им.
Не, не смеех да рискувам. Но едно нещо можех да направя — можех да оставя телеграмата. Той щеше да научи тогава, че Синдарела е изчезнала и кой е отговорен за нейното изчезване.
Всичко това ми мина през ума за по-кратко време, отколкото ми отне да го разкажа. Не бе изминала и минута, когато нахлупих шапката върху главата си и заслизах надолу по стълбите към мястото, където ме чакаше моят водач.
Приносителят на съобщението бе един висок невъзмутим китаец, облечен в спретнати, но доста износени дрехи. Той се поклони и ми заговори. Английският му бе сносен, но интонацията му бе леко напевна.
— Вие капитан Хейстингс?
— Да — казах аз.
— Вие дайте ми бележка, моля.
Бях предвидил тази молба и му подадох късчето хартия, без да продумам. Но това не бе всичко.
— Вие имате телеграма днес, да? Току-що пристигнала? От Южна Америка, да?
Отново осъзнах съвършенството на тяхната шпионска система — или тяхната тънка проницателност. Бронсън не можеше да не ми телеграфира. Те са изчакали, докато телеграмата ми бъде доставена и веднага след това са предприели атаката.
Нищо добро нямаше да излезе от това да се отрича нещо, което е повече от очевидно.