— Какво искате? — извиках аз. — Пари?
— Драги ми капитан Хейстингс. Ние не се интересуваме от вашите дребни спестявания, мога да ви уверя. Не — извинете ме — това бе много интелигентно предположение от ваша страна. Вашият колега не би се справил, струва ми се.
— Предполагам — казах с усилие аз, — че сте искали да падна в капана ви. Е, добре, успяхте. Дошъл съм тук с отворени очи. Правете каквото искате с мен, но нея я пуснете. Тя не знае нищо и не може да ви бъде от никаква полза. Вие я използвахте, за да ме пипнете — и ето, аз съм при вас и това урежда нещата.
Ориенталецът, без да престава да се усмихва, погали гладката си буза, като ме наблюдаваше косо през тесните цепки на очите си.
— Бързате твърде много — каза мъркащо той. — Това въобще… не урежда нещата. Всъщност нашата истинска цел не е „да ви пипнем“, както вие се изразихте. Но чрез вас ние се надяваме да пипнем вашия приятел, мистър Еркюл Поаро.
— Страхувам се, че няма да можете да го направите — казах аз, като се изсмях.
— Това, което предлагам, е следното, — продължи онзи отсреща, като думите му се нижеха една след друга сякаш въобще не беше ме чул. — Вие ще напишете на мосю Еркюл Поаро едно писмо, такова писмо, което ще го накара да доприпка насам и да дойде при вас.
— Няма да направя такова нещо — казах ядосано аз.
— Последствията от един отказ ще бъдат неприятни.
— По дяволите вашите последствия.
— Алтернативата може да е смърт.
Неприятна тръпка пробяга надолу по гръбнака ми, но аз се постарах да придам храбро изражение на лицето си.
— Няма смисъл да ме заплашвате или насилвате. Запазете заплахите си за вашите китайски страхливци.
— Моите заплахи са напълно истински, капитан Хейстингс Питам ви отново — ще напишете ли това писмо?
— Няма да го напиша, още повече че вие няма да посмеете да ме убиете. Полицията за нула време ще ви погне по петите.
Събеседникът ми бързо плесна с ръце. Двама китайски слуги се появиха като от изневиделица и ме сграбчиха здраво за двете ръце. Техният господар им каза нещо бързо на китайски и те ме повлякоха по пода до едно място в ъгъла на голямата стая. Единият от тях се наведе и изведнъж, без ни най-малко предупреждение подът поддаде под краката ми. Само благодарение ръката на другия китаец, с която той ме задържа, аз не полетях надолу в зейналата бездна. Тя бе мастиленочерна и дочух шума от течаща юда.
— Реката — каза моят мъчител от мястото си на дивана. — Помислете си добре, капитан Хейстингс. Ако отново откажете, ще полетите с главата надолу към вечността и ще срещнете смъртта си в тъмните дълбоки води. За последен път — ще напишете ли това писмо?
Аз не съм по-смел от другите хора. Признавам си честно, че бях уплашен до смърт и обзет от паника. Този китайски дявол говореше сериозно, сигурен бях в това. Сбогом на добрия стар свят. Пряко волята ми гласът ми малко потрепери, когато отговорих.
— За последен път — не. По дяволите вашето писмо!
След това неволно затворих очи и на един дъх си казах молитвата.
Глава XIII
Мишката влиза в капана
Не са много чести моментите в живота на човек, когато той стои на ръба на вечността, но когато казах тези думи в оная изба в Ийст Енд, аз бях абсолютно сигурен, че те са последните ми думи на този свят. Аз се стегнах, за да посрещна смело шока от онези черни, стремително течащи води под мен и предварително почувствах ужаса от главоломното падане.
Но за моя изненада до ушите ми долетя тих смях. Отворих очи. Подчинявайки се на един знак от мъжа на дивана, двамата тъмничари ме заведоха обратно на старото ми място срещу него.
Вие сте смел мъж, капитан Хейстингс — каза той. — Ние от Изтока ценим храбростта. Мога да кажа, че очаквах да постъпите така. Това ни пренася във второто действие на вашата малка драма. Смърт за себе си вече посрещнахте — но ще посрещнете ли смъртта на някой друг?
— Какво искате да кажете? — попитах дрезгаво аз, като ме полази ужасен страх.
— Вие със сигурност не сте забравили дамата, която е в наша власт — Розата на Градината.
Аз впих поглед в него в безмълвна агония.
— Мисля, капитан Хейстингс, че вие ще напишете онова писмо. Вижте, имам при себе си бланка за телеграма. Съобщението, което ще напиша върху нея, зависи от вас и ще означава живот или смърт за съпругата ви.
Пот изби по челото ми. Мъчителят ми продължи, като се усмихваше приятелски и говореше с абсолютно хладнокръвие: