— А, вие се съвзехте! Идвате на себе си. Всичко е наред! Приятелю мой — мой бедни приятелю!
— Къде съм? — попитах с болезнено усилие аз.
— Къде? Но огледайте се!
Огледах се наоколо. Напълно вярно, аз бях в старата позната обстановка. И върху решетката на камината стояха четирите еднакви бучки въглища, които внимателно бях изсипал там.
Поаро проследи погледа ми.
— О, да, това е било страхотна идея от ваша страна — тази, както и книгите. Виждате ли, ако някога ми кажат: „Този твой приятел Хейстингс, той май не е много умен, не е ли така?“, аз ще им отговоря: „Вие грешите.“ Идеята, която ви е хрумнала тогава, е била великолепна и изключителна.
— Значи сте разбрали значението им?
— Да не съм идиот? Естествено, че го разбрах. Тъкмо то ми даде предупреждението, от което се нуждаех и времето, за да обмисля плановете си. По един или друг начин „Великата Четворка“ ви е отвлякла. С каква цел? Съвсем ясно е, че не е за едните ви хубави очи — също и не поради това, че се страхуват от вас и искат да ви отстранят от пътя си. Не, тяхната цел бе прозрачна. Вие щяхте да бъдете използван като примамка, за да накарате великия Еркюл Поаро да падне в техните лапи. Аз отдавна съм се подготвил за нещо от този род. Правя своите малки приготовления и след малко, както и очаквах, пристига пратеникът — едно такова невинно улично хлапе. Що се отнася до мен, аз се правя, че се хващам на въдицата и запрашвам с него и, за щастие, те ви позволяват да излезете на прага. Това бе единственото ми опасение, че можеше да се наложи първо да се справя с тях, преди да стигна мястото, където са ви скрили и че ще трябва да ви търся — напразно може би — след това.
— Да се справите с тях, така ли казахте? — политах немощно аз. — Сам-самичък?
— О, а това няма кой знае каква голяма хитрост. Подготви се предварително, за да ти е лесно — това е девизът на Скаутското движение, нали? Много добре казано. Що се отнася до мен, аз бях подготвен. Не много отдавна направих услуга на един много известен химик, чиято работа през войната бе тясно свързана с бойните отровни вещества. Той изобрети за мен една малка бомба — проста и лесна за носене — трябваше само да я хвърля и пуф! — всички се обгръщат в дим и… падат в безсъзнание. Веднага надувам една малка свирка и хоп! — долитат няколко от най-добрите момчета на Джап, които бяха поставили къщата под наблюдение много преди да пристигне момчето и които успяха да ни проследят по целия път до Лайшаус, за да поемат нещата в свои ръце.
— Но как стана така, че вие не загубихте също съзнание?
— Още едно щастливо хрумване. Нашият приятел Номер Четири (който без съмнение е съчинил онова хитроумно писмо) си позволи малка шега с моите мустаци, която ме улесни извънредно много, защото под маскировката на жълтия шал аз успях да си сложа един противогаз.
— Спомням си — извиках нетърпеливо аз и тогава, с думата „спомням си“, в мен изплува отново целият онзи смъртен ужас, който бях временно забравил, Синдарела.
Паднах назад със стон.
Трябва да съм изпаднал отново в безсъзнание за около минута-две. Дойдох на себе си, за да видя, че Поаро налива с усилие малко бренди между устните ми.
— Какво има, mon ami? Но какво има сега? Кажете ми.
Дума по дума аз му разказах цялата история, като не спирах да треперя по време на разказа си. Поаро нададе вик.
— Приятелю мой! Приятелю мой! Колко трябва да сте страдали! А аз да не знам нищо! Но успокойте се. Всичко е наред!
— Ще я намерите? Това ли искате да кажете? Но тя е в Южна Америка. А когато стигнем до нея — тя ще бъде мъртва много преди това… и само Бог ще знае как и по какъв мъчителен начин тя ще е умряла.
— Не, не, вие не разбирате. Тя е здрава и читава. Тя не е попадала дори за миг в техните ръце.
— Но аз получих телеграма от Бронсън?
— Не, не сте. Може да сте получили телеграма от Южна Америка, подписана „Бронсън“ — това е съвсем различно нещо. Кажете ми, никога ли не ви е минавало през ум, че организация от такъв мащаб, с пипала, обгърнали целия свят, може лесно да ни уязви, като използва малката Синдарела, която толкова много обичате?
— Не, никога — отвърнах аз.
— А, на мен пък ми мина през ум. Не ви казах нищо, тъй като не исках излишно да ви разстройвам — но взех мерки от своя страна. Всичките писма на жена ви изглеждат като че ли са писани от ранчото, но в действителност тя от три месеца е на едно безопасно място, измислено от мен.
Изгледах го продължително.