— Сигурен ли сте в това?
— Parbleu! Абсолютно. Те са ви измъчвали с една лъжа.
Обърнах глава настрани. Поаро сложи ръка на рамото ми. В гласа му имаше нещо, което не бях чувал преди.
— Знам, че няма да ви се понрави, ако ви прегърна или покажа чувствата си. Ще постъпя като вас — британците. Няма да кажа нищо — абсолютно нищо, С изключение на едно — че в това наше последно приключение заслугите и почестите са изключително ваши и щастлив е този, който има приятел като вас!
Глава XIV.
Изрусената блондинка
Бях много разочарован от резултатите от бомбената атака на Поаро срещу къщата в Чайна Таун. Първо, водачът на бандата бе избягал. Когато хората на Джап долетели в отговор на свирката на Поаро, те намерили четирима китайци в безсъзнание в преддверието, но мъжът, който ме бе заплашил със смърт, не бил между тях. По-късно си спомних, че когато ме накараха да изляза на прага, за да подмамя Поаро да влезе в къщата, този човек бе останал назад в сянка. Можеше да се предположи, че той е бил извън опасната зона на газовата бомба и е успял да избяга през един от многобройните изходи, които ние впоследствие открихме.
От четиримата, останали в наши ръце, не научихме нищо. И най-детайлното разследване от страна на полицията не успя да открие нищо, което да ги уличи, че са били свързани с „Великата Четворка“. Това бяха обикновени обитатели от низшите социални прослойки на този квартал и те бяха в пълно неведение относно името Ли Чанг Йен. Един китайски джентълмен ги бе наел за прислужници в къщата на брега на реката и те не знаеха абсолютно нищо за личните му дела.
На следващия ден, с изключение на леко главоболие, аз напълно се бях възстановил от ефекта на газовата бомба на Поаро. Отидохме заедно до Чайнатаун и претърсихме къщата, от която бях спасен. Тя се състоеше от две паянтови постройки, свързани заедно посредством един подземен коридор. Приземните и горните етажи на двете постройки бяха необзаведени и запустели, зад разпадащите се кепенци се криеха счупени прозорци. Джап вече бе претършувал избите и бе открил входа към подземната стая, където бях прекарал един така неприятен половин час. По-подробното изследване потвърди впечатлението, което стаята ми бе направила предишната нощ. Коприните по стените и дивана, както и килимите на пода бяха с изящна изработка. Въпреки че знам много малко за китайското изкуство, можех да оценя, че всеки един детайл в стаята бе съвършен представител на своя вид.
С помощта на Джап и на неколцина от неговите хора ние извършихме най-щателно претърсване на апартамента. Аз бях хранил големи надежди, че ще открием някакви важни документи. Списък, може би, на някои от най-важните агенти на „Великата Четворка“, или за шифровани записки на някои от техните планове, но не намерихме нищо от този род. Единствените документи, кои го открихме в пялото място, бяха бележките, с които китаецът се бе консултирал, докато ми диктуваше писмото до Поаро. Те съдържаха пълен обзор на нашите кариери и оценка на характерите ни, както и предложения чрез кои наши слабости ние бихме били най-добре атакувани.
Поаро се зарадва като дете на това откритие. Лично аз не виждах в него абсолютно никаква стойност, още повече че който и да бе съставил тези записки, той бе стигнал до абсурдни и погрешни изводи в някои от своите заключения. Изтъкнах това на приятеля си, когато се върнахме обратно в стаите си.
— Скъпи мой Поаро — казах аз, — сега вече знаете какво мисли врагът за нас, Той изглежда има силно преувеличена представа за силата на вашия ум и е подценил абсурдно моя, но аз не виждам какво толкова сме спечелили от това, че го знаем.
Поаро се захили по един доста обиден начин.
— Не виждате, Хейстингс, така ли? Ами сега, след като сме предупредени за някои от нашите недостатъци, ние със сигурност ще можем да се подготвим за някои от техните начини за нападение. Например, приятелю мой, ние знаем, че вие трябва да мислите, преди да действате. И още — ако срещнете червенокоса млада жена, изпаднала в беда, трябва да я погледнете — както казвате вие — с крайчеца на окото си, така ли е?
Техните записки съдържаха нелепи твърдения за някаква моя предполагаема импулсивност и внушаваха, че съм бил податлив на чара на млади жени, чиито коси имали еди-какъв си оттенък. Смятах казаното току-що от Поаро за проява на най-лош вкус, но за щастие успях да му отвърна със същото.
— А какво ще кажете за себе си? — попитах аз. — Ще се опитате ли да се излекувате от своята „самонадеяност и тщеславие“? От своето „педантично чувство за порядък“?