Интересът ми започна да нараства.
— Значи предполагате, че ще можете да проследите и откриете неговата самоличност, като използвате връзката му със сцената?
— Вашият начин на разсъждение е винаги блестящ, Хейстингс.
— Щеше да бъде по-добре — казах студено аз, — ако тази идея ви бе дошла малко по-рано. Изгубихме доста време.
— Грешите, mon ami. Не сме изгубили повече време от това, което бе неизбежно. От няколко месеца насам моите агенти работят по тази задача. Джоузеф Айрънс е един от тях. Помните ли го? Те ми съставиха списък на хората, които отговарят на необходимите условия — млади мъже около тридесетте, с малко или повече безличен външен вид и с дарба да играят различни роли — при това мъже, които със сигурност са напуснали сцената през последните три години.
— Е, и? — казах аз, дълбоко заинтригуван.
— Списъкът, естествено, бе доста дълъг. От известно време ние работим по метода на елиминирането и накрая сведохме целия списък до четири имена. Ето ги и тях, приятелю мой.
Той ми подхвърли един лист хартия. Прочетох съдържанието му на глас.
— Ърнест Латръл. Син на енорийски свещеник от северна Англия. Винаги проявявал една или друга отрицателна черта на характера си. Изгонен от частното училище, в което учил. Стъпил на сцената на двадесет и три годишна възраст. (Следваше списък с ролите, които е играл, с дати и места). Пристрастен към наркотици. Предполага се, че е заминал за Австралия преди четири години. След като напуснал Англия, следите му се губят. Възраст 32, височина 1.75, гладко обръснат, коса кестенява, нос прав, кожа светла, очи сиви.
— Джон Сейнт Мор. Измислено име. Истинското име е неизвестно. Смята се, че по произход е от лондонския Ийст Енд. На сцената е още от малък. Участвал е в роли във вариететни програми. От три години няма вест за него. Възраст около 33, височина 1.73, стройно тяло, очи сини, цвят светъл.
— Остин Лий. Измислено име. Истинското име е Остин Фоули. От добро семейство. Винаги е имал влечение към театъра, проявявал се е в това отношение в Оксфорд. Блестящо досие от войната. Участвал е в… (Следваше обичайният списък, който включваше доста пиеси.) Запален е по криминологията. Получил нервна криза вследствие автомобилна катастрофа преди три години и половина и оттогава не се е появявал на сцената. Сегашните му координати неизвестни. Възраст 35, височина 1.74, светла кожа, очи сини, коса кестенява.
— Клод Даръл. Предполага се, че това е истинското му име. Произходът му е малка загадка. Играл е във вариететни програми, както и в репертоарни пиеси. Изглежда не е имал близки приятели. Бил е в Китай през 1919. Върнал се през Америка. Изиграл няколко роли в Ню Йорк. Една вечер не се появил на сцената и оттогава от него няма и следа. Полицията в Ню Йорк съобщава заедно много загадъчно изчезване. Възраст около 33, коса кестенява, светъл цвят на кожата, очи сиви. Височина 1.75.
— Страшно интересно — казах аз, като оставих листа. — Значи това е резултатът от многомесечното разследване? Тези четири имена. Кое от тях сте склонен да подозирате?
Поаро направи красноречив жест.
— Mon ami, за момента този въпрос остава отворен. Бих могъл просто да ви посоча, че Клод Даръл е бил в Китай и Америка — факт, който не е без значение може би, но ние не трябва да позволяваме това да ни направи прекалено мнителни. Може да е чисто и просто едно съвпадение.
— А следващата стъпка? — попитах с нетърпение аз.
— Нещата вече са задвижени. Всеки ден ще излизат внимателно написани обяви. Те умоляват приятели и роднини на всеки един от тях да се свърже с моя адвокат. Дори и днес бихме могли… а, телефонът! Вероятно, както обикновено, са сбъркали номера и ще се извинят, че са ни обезпокоили, но може и… да, може нещо да се е случило. Прекосих стаята и вдигнах слушалката.
— Да, да, домът на мосю Поаро. Да, капитан Хейстингс е на телефона. О, вие ли сте, мистър МакНийл. (МакНийл и Ходжсън бяха адвокатите на Поаро.) Ще му кажа. Да, ще дойдем веднага.