Поставих обратно слушалката и се обърнах към Поаро, като очите ми щяха да изскочат от възбуда.
— Чуйте ме, Поаро, там е отишла една жена. Приятелка на Клод Даръл. Мис Флоси Монро. МакНийл иска да отидете при него.
— На часа! — извика Поаро, като изчезна в спалнята си и се появи отново с шапка.
Едно такси ни закара бързо до нашата цел и ние бяхме въведени в офиса на мистър МакНийл. На един фотьойл, с лице срещу адвоката, седеше дама, вече не в първа младост, чийто външен вид леко плашеше. Косата й бе боядисана в невероятен жълт цвят и падаше на буйни къдри над ушите, клепачите и просто тежаха от черен грим, като не бе пожалила ружа и червилото.
— А, ето го мосю Поаро! — каза мистър МакНийл. — Мосю Поаро, това е мис… ъ-ъ-ъ… Монро, която бе така добра да дойде при нас, за да ни даде информация.
— О, но това е толкова любезно! — извика Поаро.
Той пристъпи напред с голямо въодушевление и се ръкува топло с дамата.
— Мадмоазел е като разцъфтяло цвете в тази стара и прашасала кантора — добави той, без да го е грижа за чувствата на мистър МакНийл.
Това безумно ласкателство не беше без резултат. Мис Монро се изчерви и се усмихна превзето.
— О, продължавайте, мосю Поаро! — възкликна тя. — Знам какви сте вие французите.
— Мадмоазел, ние не стоим неми като англичаните пред красотата. Не че съм французин — аз съм белгиец, виждате ли.
— Била съм в Остенде — каза мис Монро.
Всичко, както би казал Поаро, вървеше по мед и масло.
— И така, вие можете да ни разкажете нещо за мистър Клод Даръл? — продължи Поаро.
— Познавах добре мистър Даръл по едно време — обясни дамата. — И като видях вашата обява, тъй като в момента съм без роля и имам много свободно време, си казах — ето, те искат да научат за бедния стар Клоди — и то адвокати — може би има богатство, което си търси законния наследник. Я по-добре да отида там веднага.
Мистър МакНийл се надигна.
— Е, мосю Поаро, да ви оставяли, за да си поговорите малко с мис Монро?
— Вие сте така учтив. Но останете — хрумна ми една малка идея. Наближава времето за обяд. Ще ми достави ли мадмоазел честта да ми прави компания?
Очите на мис Монро заблестяха. Мина ми през ум, че тя много е закъсала и че една възможност за солидно похапване не е за пренебрегване.
Няколко минути по-късно всички вече се намирахме в едно такси, на път за един от най-скъпите ресторанти в Лондон. Щом пристигнахме там, Поаро поръча един разкошен обяд и след това се обърна към гостенката.
— А вино, мадмоазел? Какво ще кажете за шампанско?
Мис Монро не каза нищо — или всъщност всичко.
Обядът започна приятно. Поаро пълнеше чашите на дамата с грижливо усърдие и постепенно дойде на темата, която му бе най-близка до сърцето.
— Бедният мистър Даръл. Колко жалко, че не е тук при нас.
— Да, наистина — въздъхна мис Монро. — Бедното момче, чудя се какво ли е станало с него. — Отдавна не сте го виждали, да?
— О, просто цяла вечност — откакто свърши войната. Той бе странно момче, Клоди, не говореше за нищо, никога не казваше нищо за себе си. Но, разбира се, всичко си идва на мястото, ако той е изчезналият наследник. Титла ли е, мистър Поаро?
— Уви, просто наследство — каза Поаро, без да му мигне окото. — Но виждате ли, може да се наложи той да бъде идентифициран. Ето защо ние се нуждаем от човек, който наистина го е познавал добре. Вие сте го познавали много добре, нали, мадмоазел?
— Нямам нищо против да ви кажа, мистър Поаро. Вие сте джентълмен. Знаете как да поръчате обяд за една дама — което е повече от това, което някои от днешните млади празноглавци правят. Страшно стиснати са, бих казала направо. Както казах, тъй като сте французин, вие няма да бъдете шокиран. Ах, вие французите! Колко сте лоши, лоши! — Тя му се закани с пръст с прекалена дяволитост. — Да, бяхме заедно, аз и Клоди, две млади същества — какво друго бихте очаквали? Все още храня добри чувства към него. Макар че, забележете добре, той не се отнасяше добре към мен — не, никак — той въобще не се държеше добре с мен. Не както би трябвало да се отнася към една дама. Всичките са едни и същи щом стане въпрос за пари.
— Не, не, мадмоазел, не казвайте това, — запротестира Поаро, като за пореден път й напълни чашата. — Бихте ли могли сега да ми опишете този мистър Даръл?