Поаро закачи обратно слушалката и се върна при мен.
— Наистина ли смятате това за необходимо, Поаро? — попитах аз.
— Да, може и да е. Няма съмнение, че нас двамата ни наблюдават и тъй като това е така, те скоро ще узнаят с кого сме обядвали днес. И е възможно Номер Четири да надуши някаква опасност.
Около двадесет минути по-късно телефонът иззвъня. Вдигнах слушалката. Обади се един рязък глас.
— Мистър Поаро ли е? Обаждаме се от болницата Сейнт Джеймс. Преди десет минути докараха една млада жена. Улична злополука. Мис Флоси Монро. Тя моли най-настоятелно за мистър Поаро. Но той трябва да дойде веднага. Тя няма да издържи дълго.
Повторих всичко това на Поаро, Лицето му побеля.
— Бързо, Хейстингс. Трябва да бързаме като ураган.
Едно такси ни закара до болницата за по-малко от десет минути. Попитахме за мис Монро и бяхме незабавно отведени в отделението за спешни случаи. Но в коридора ни пресрещна една сестра с бяла касинка.
Поаро прочете новините по лицето й.
— Свършено е, а?
— Тя почина преди шест минути.
Поаро стоеше като зашеметен.
Сестрата разбра погрешно чувствата му и започна тихо да говори.
— Тя не страдаше и към края изпадна в безсъзнание. Била е прегазена от автомобил, знаете ли — и шофьорът дори не спрял. Жестоко, нали? Надявам се някой да е видял номера му.
— Съдбата се е обърнала срещу нас — каза Поаро с тих глас.
— Искате ли да я видите?
Сестрата пое напред и ние я последвахме. Бедната Флоси Монро, с нейния руж и червило. Тя вече почиваше в мир, с лека усмивка на устните.
— Да — мърмореше Поаро. — Съдбата се е обърнала срещу нас… Съдбата или нещо друго? — Той вдигна глава, сякаш осенен от внезапна идея. — Съдбата ли е това, Хейстингс? Ако не е… ако не е… О, заклевам се пред вас, приятелю мой, като стоя тук до тялото на бедната жена, че не ще имам никаква милост, когато удари дванадесетият час!
— Какво искате да кажете? — попитах аз.
Но Поаро се бе обърнал към сестрата и нетърпеливо настояваше за повече информация. Най-накрая донесоха списък с вещите, намерени в ръчната й чанта. Поаро нададе сподавен вик, докато го четеше.
— Виждате ли, Хейстингс, виждате ли?
— Какво да виждам?
— Тук не се споменава за секретен ключ. Но тя трябва да е носила секретен ключ у себе си. Не, тя е била прегазена хладнокръвно и първият човек, който се е навел над нея, е взел ключа от чантичката й. Но може би все още можем да стигнем навреме, Той може да не е успял да намери отведнъж това, което е търсил.
Друго такси ни закара на адреса, който Флоси Монро ни бе дала — западнал жилищен блок в потънал в мизерия квартал. Мина известно време, докато получим достъп до апартамента на мис Монро, но поне се утешавахме от мисълта, че никой не може да го напусне, докато ние пазим отвън.
Най-накрая влязохме. Беше съвсем ясно, че някой е бил тук преди нас. Съдържанието на чекмеджетата и шкафовете беше разпиляно по целия под. Имаше разбити ключалки и обърнати малки масички — толкова много е бързал този, който е тършувал.
Поаро започна да търси между изпочупените предмети. Внезапно той се изправи с вик, като държеше нещо. Това бе една старомодна фотографска рамка — празна.
Той бавно я обърна. На гърба й бе сложен малък кръгъл етикет, върху който бе изписана цената.
— Струвала е четири шилинга — отбелязах аз.
— Mon Dieu! Хейстингс, погледнете по-внимателно. Това е чисто нов етикет. Той е бил залепен от човека, който е извадил снимката, човекът, който е бил тук преде нас, но е знаел, че ще дойдем. Затова е оставил това за нас — Клод Даръл — известен още като Номер Четири.
Глава XV
Ужасната катастрофа
След трагичната смърт на мис Флоси Монро аз започнах да виждам известна промяна в Поаро. До този момент неговата непоклатима увереност в себе си бе устояла на изпитанията. Но вече като че ли дългото напрежение си казваше думата. Той бе замислен и мрачен, а нервите му изопнати до скъсване. През тези дни той се дразнеше от всичко. Избягваше, доколкото е възможно, всякакви дискусии относно „Великата Четворка“ и като че ли почти със същата предишна страст се бе хвърлил да върши обичайната си работа. Въпреки това аз знаех, че той тайничко действа по големия въпрос. Непрекъснато го посещаваха някакви славяни с чудноват външен вид и макар че не ме удостои с обяснение относно тези загадъчни действия, аз осъзнах, че той изгражда някаква нова защита или средство за отбрана с помощта на тези чужденци, чийто вид бе малко смущаващ. Веднъж, съвсем случайно, ми се отдаде възможност да разгледам банковата му книжка — той ме беше помолил да проверя една малка подробност — и забелязах, че е била изплатена огромна сума — сума, огромна дори за Поаро, който просто ринеше парите си с лопата — на някакъв руснак, чието име, както изглежда, съдържаше всички букви от азбуката.