Това ли доведе точно до въпроса, който чаках да зададе френският премиер.
— Вие казвате, че третият член на тази организация е французойка. Имате ли представа как се казва тя?
— Името й е добре известно, мосю. Едно уважавано име. Номер Три не е никой друг, освен прочутата мадам Оливие.
При споменаването на световноизвестната химичка, наследник на Кюри, мосю Дежардьо буквално подскочи от стола си със силно почервеняло лице.
— Мадам Оливие! Невъзможно! Абсурдно! Това, което казвате, представлява обида!
Поаро поклати леко глава, но не отговори.
Известно време Дежардьо го гледаше слисан до немай-къде. След тона лицето му се проясни и той погледна към вътрешния министър, като почука многозначително по челото си.
— Мосю Поаро е велик мъж — отбеляза той. — Но дори и великите мъже понякога си имат своите малки мании, нали? Да търсят въображаеми заговори по висшите ешелони. Това е добре известно. Вие сте съгласен с мен, нали, мистър Кроутър?
Вътрешният министър забави отговора си в продължение на няколко минути. След това той заговори бавно и тежко.
— Честна дума, не знам — каза той накрая. — Винаги, съм имал и все още имам неограничено доверие в мосю Поаро, но… ъ-ъ-ъ… това е малко трудно за вярване.
— Също и този Ли Чанг Йен — продължи мосю Дежардьо. — Кой е чувал някога за него?
— Аз — прозвуча неочаквано гласът на мистър Ингълс.
Французинът го изгледа изпитателно, но той отвърна спокойно на погледа му, като приличаше повече от всякога на китайски идол.
— Мистър Ингълс — обясни министърът — е най-големият авторитет по вътрешните работи в Китай, който имаме.
— И вие сте чували за Ли Чанг Йен?
— До момента, в който мосю Поаро дойде при мен, аз си мислех, че съм единственият човек в Англия, който е чувал за него. Не се заблуждавайте, мосю Дежардьо, има само един човек в Китай, който дърпа конците днес — и този човек е Ли Чанг Йен. Той притежава понастоящем може би, казвам само може би, най-проницателния ум в света.
Мосю Дежардьо седеше като зашеметен. След малко обаче той се окопити.
— Може и да има нещо вярно в това, което казвате, мосю Поаро — каза студено той. — Но що се отнася до мадам Оливие, вие със сигурност грешите. Тя е истинска дъщеря на Франция и сее посветила единствено на каузата на науката.
Поаро сви рамене и не отговори.
Настъпи мълчание за минута-две и след това моят малък приятел се изправи на крака, като излъчваше достойнство, което подхождаше странно на неговата чудновата личност.
— Това е всичко, което имах да ви кажа, господа — да ви предупредя. Очаквах, че няма да ми повярвате. Но поне ще бъдете нащрек. Моите думи ще се запечатат в паметта ви и всяко едно ново събитие, което се случва, ще укрепва вашата колебаеща се вяра. Аз трябваше да говоря сега — по-късно може и да не съм в състояние да го направя.
— Искате да кажете…? — попита Кроутър, впечатлен пряко волята си от сериозността в гласа на Поаро.
— Искам да кажа, мосю, че след като проникнах под маската на Номер Четири, животът ми не струва и пукната пара. Той ще се стреми да ме унищожи на всяка цена — ненапразно е наречен „Унищожителят“. Господа, аз привършвам. На вас, мосю Кроутър, поверявам този ключ и този запечатан плик. Събрал съм всички мои записки по случая, както и моите идеи как най-добре да посрещнем заплахата, която всеки миг може да избухне и обхване света. Всичко това съм сложил на едно сигурно място. В случай че умра, мосю Кроутър, аз ви упълномощавам да вземете тези документи и да ги използвате както намерите за добре. А сега, господа, пожелавам ви приятен ден.
Дежардьо само кимна студено, но Кроутър скочи и протегна ръка.
— Вие ме спечелихте на ваша страна, мосю Поаро. Колкото и фантастично да изглежда всичко това, аз безрезервно вярвам в истинността на казаното от вас.
Ингълс си тръгна с нас.
— Не съм разочарован от тази среща — каза Поаро, докато вървяхме. — Не очаквах да убедя Дежардьо, но поне осигурих това, че ако умра, моите знания няма да умрат заедно с мен. А и спечелихме един-двама на наша страна. Pas si mal!7