Той забързано отиде в другата стая.
— И прозорецът на всекидневната е отворен. Нето също оставихме затворен. А-а!
Той се наведе над мъртвеца, като разглеждаше подробно ъгълчетата на устата му. След това внезапно вдигна глава.
— Устата му е била запушена, Хейстингс, Запушили са му устата, а после са го отровили.
— Боже милостиви! — възкликнах аз. — Предполагам, че от аутопсията ще разберем всичко.
— Нищо няма да разберем. Той е бил убит вследствие на вдишване на силна циановодородна киселина. Тя му е била тикната под носа. След това убиецът се е измъкнал отново, като първо е отворил всички прозорци. Циановодородната киселина е изключително летлива, но има подчертан мирис на горчиви бадеми. Като няма и следа от този мирис да ги упъти, както и липсата на подозрение за извършено престъпление, лекарите биха отдали смъртта на някоя естествена причина. Значи този човек е бил от тайните служби, Хейстингс. И преди пет година е изчезнал в Русия.
— Последните две години той е прекарал в лудницата — казах аз. — Но къде ли е бил трите години преди това?
Поаро поклати глава, след това ме сграбчи за ръката.
— Часовника, Хейстингс, погледнете часовника.
Проследих втренчения му поглед до камината. Часовникът бе спрял на четири часа.
— Mon ami, някой е пипал часовника. Цели три дни оставаха до поредното навиване на пружината му Той е от онзи тип часовници, които се навиват веднъж на осем дни, разбирате, нали?
— Но защо е трябвало да го правят? Може би са искали да оставят фалшива следа? Да направят така, че престъплението да изглежда извършено в четири часа?
— Не, не, погледнете нещата от друг ъгъл, mon ami. Напрегнете малко сивите си клетки. Вие сте Мейърлинг. Вероятно сте чули нещо — и със сигурност откривате, че съдбата ви е предрешена. Разполагате с малко време, за да оставите знак. Четири часа, Хейстингс. Номер Четири, Унищожителят. А, имам една идея. — Той се втурна в съседната стая и сграбчи телефона. Помоли да го свържат с Хануел.
— Вие сте приютът за луди, да? Научих, че днес е било извършено бягство. Какво казвате? Един момент, ако обичате. Бихте ли го повторили? А! Отлично!
Той постави обратно слушалката и се обърна към мен.
— Чухте ли, Хейстингс? Не е имало никакво бягство.
— Но човекът, който влезе? Надзирателят? — казах аз. — И аз това се питам.
— Искате да кажете…?
— Номер Четири — унищожителят.
Аз зяпнах Поаро изгубил ума и дума. След минута-две, след като възвърнах гласа си, казах:
— Ако го видим отново, ще го познаем със сигурност при всички обстоятелства. Той бе личност с подчертана индивидуалност.
— Така ли, mon ami? Аз не мисля същото. Той бе плещест, грубоват и с червендалесто лице, с гъсти мустаци и дрезгав глас. От всички тези неща сега не е останала и следа, нито пък можете да опишете очите и ушите му, да не говорим за това, че той сигурно е бил с перфектно изработено фалшиво чене. Съвсем няма да е лесно да бъде разпознат, както вие очевидно смятате. Следващия път…
— Мислите, че ще има следващ път? — прекъснах го аз.
Лицето на Поаро стана много сериозно.
— Това е битка на живот и смърт, mon ami. Вие и аз от едната страна, „Великата Четворка“ — от другата. Те успяха да ни измамят с първия си номер, но се провалиха в опита си да ме отстранят от своя път и за в бъдеще ще трябва да се съобразяват с Еркюл Поаро!
Глава III
Научаваме повече за Ли Чанг Йен
В продължение на ден-два след посещението на фалшивия надзирател от лудницата аз имах известни надежди, че той може да се завърне и отказвах да напусна апартамента дори за миг. Доколкото разбирах, той нямаше основание да ни подозира, че сме успели да проникнем под неговата маскировка. Той можеше, смятах аз, да се върне и да се опита да премахне трупа, но Поаро се отнесе с насмешка към моите разсъждения.
— Mon ami — каза той, — ако искате, можете да стоите и да дебнете вътре, за да примамите малката птичка, но що се отнася до мен, аз не смятам да си губя времето с това.
— Добре тогава, Поаро възразих аз, — защо той въобще пое риска да идва? Виждам основание за неговото посещение само ако той е възнамерявал да се върне по-късно за трупа. Така поне ще премахне доказателството, което го уличава. При сегашното положение той не изглежда да е спечелил нещо.