Трябваше да се задоволя с тази хладна утеха. Мистър Кроутър завърши срещата, като ме подтикна да се върна в Южна Америка. Намерих всичко това за крайно незадоволително.
Трябваше, предполагам, както му е редът, да опиша погребението на Поаро. Това бе една тържествена и вълнуваща церемония, на която бяха поднесени невероятен брой цветя. Те идваха от всякакви хора, бедни и богати, и свидетелстваха по безспорен начин за мястото, което моят приятел си бе осигурил в страната, приела го за свой син. Що се отнася до мен, аз излях открито мъката си докато стоях кран гроба, като си спомнях за всички наши различни преживелици, както и за щастливите дни, които бяхме изживели заедно.
С идването на май аз бях начертал план за действие. Чувствах, че не мога да измисля нищо по-добро от това да се придържам към плана на Поаро за обявите, с които да търся информация за Клод Даръл. С тази именно цел бях пуснал обява в няколко сутрешни вестника. Бях седнал в едно малко ресторантче в Сохо и преценявах ефекта от обявата, когато малко съобщение на една от другите страници ме шокира неприятно.
То бе много кратко и съобщаваше за загадъчното изчезване на мистър Джон Ингълс от парахода Шанхай, малко след като последният напуснал Марсилия, Въпреки че морето било гладко като тепсия, съществували опасения, че нещастният джентълмен трябва да е паднал зад борда. На края на съобщението бе споменато накратко за дългата и забележителна кариера на мистър Ингълс в Китай.
Новината бе неприятна. В смъртта на Ингълс аз прочетох един зловещ мотив. Дори и за миг не повярвах на предположението за нещастен случай. Ингълс е бил убит и беше повече от ясно, че зад смъртта му прозира ръката на ненавистната Велика Четворка.
Както седях там, зашеметен от удара и прехвърлях всичко отново през ума си, аз се сепнах от странното поведение на мъжа, който седеше срещу мен. Досега не бях му обръщал особено внимание. Той бе слаб, тъмнокос мъж на средна възраст с бледо лице и малка остра брадичка. Бе седнал срещу мен толкова тихо, че не бях усетил въобще неговото пристигане.
Сега вече действията му бяха определено странни, меко казано. Като се наведе напред, той преднамерено ми помогна да си посоля, като поръси солта на четири малки купчинки по ръба на чинията ми.
— Извинете ме — каза той с меланхоличен глас. — Казват, че ако помогнеш на непознат да си посоли ястието, ти му помагаш в пътя му към скръбта. Това може да се окаже една неизбежна необходимост. Макар, надявам се, да не се стигне дотам. Надявам се, че ще бъдете разумен.
След това, с известна многозначителност, той повтори действията си със солта и върху собствената си чиния. Символът 4 бе твърде явен, за да бъде пропуснат. Погледнах го изпитателно. По никакъв начин не можех да открия прилика с младия Темпълтън или с Джеймс лакея, или с която и да е от различните личности, с които се бяхме сблъсквали. Въпреки това аз бях убеден, че си имам работа не с някой друг, а със самия страховит Номер Четири. В гласа му се долавяше известна прилика със закопчания догоре непознат, който ни бе посетил в Париж.
Огледах се наоколо, като не знаех какво да предприема. Прочитайки мислите ми, той се усмихна и леко поклати глава.
— Не бих ви съветвал — отбеляза той. — Спомнете си какво се случи след прибързаната ви реакция в Париж. Нека да ви уверя, че моят път за отстъпление е добре подсигурен. Вашите идеи имат склонността да бъдат малко необмислени, капитан Хейстингс, ако мога така да се изразя.
— Вие сте дявол — казах аз, задавяйки се от гняв. — Същински дявол.
— Постъпвате прибързно и сте малко превъзбуден. Вашият покоен и непрежалим приятел щеше да ви каже, че човек, който запазва хладнокръвие, винаги има голямо преимущество.
— И смеете да говорите за него! — извиках аз. — Човека, когото така подло убихте. И идвате тук…
Той ме прекъсна.
— Дойдох тук с добри и мирни намерения — да ви посъветвам да се върнете веднага в Южна Америка. Ако го сторите, това ще приключи нещата, поне що се отнася до „Великата Четворка“. Вие и вашето семейство няма да бъдете закачани.
Аз се изсмях презрително.
— А ако откажа да се подчиня на вашата деспотична заповед?