— Това едва ли е заповед. Да кажем по-скоро, че е… предупреждение.
В тона му имаше ледена заплаха.
— Първото предупреждение — каза тихо той. — Настоятелно ви съветваме да не го пренебрегвате.
След това, преди да успея да се догадя за неговите намерения, той се надигна и бързо се плъзна към вратата. Скочих на крака и след секунда се спуснах след него, но имах лошия късмет да се блъсна в един огромен дебелак, който препречи пътя между мен и съседната маса. Когато успях да се откопча, човекът, когото преследвах, тъкмо излизаше през вратата. Следващото забавяне дойде от един сервитьор, който носеше огромен куп чинии. Той се блъсна в мен без ни най-малкото предупреждение. Когато все пак успях да се добера до вратата, от слабия мъж с черната брада не бе останала и следа.
Сервитьорът преливаше от извинения, а дебелакът седеше спокойно на една маса и поръчваше обяда си. Нямаше нищо, което да покаже, че тези два инцидента не са били чиста случайност. Въпреки това аз имах собствено мнение що се отнасяше до тях. Достатъчно добре знаех, че агентите на „Великата Четворка“ са навсякъде.
Излишно е да казвам, че не обърнах внимание на направеното ми предупреждение. Пред мен имаше само два пътя — да победя врага или да загина за една справедлива кауза. Получих всичко на всичко само два отговора на обявите си. Нито един от тях не съдържаше информация, която да има някаква стойност. И двата бяха от актьори, които по едно или друго време бяха играли с Клод Даръл, но никой от тях не го познавал отблизо. Поради тази причина не бе хвърлена нова светлина върху въпроса за неговата самоличност и настоящото му местонахождение.
Второто известие от „Великата Четворка“ пристигна чак след десетина дни. Пресичах Хайд Парк, потънал в мисли, когато бях поздравен от един глас с убедителен чуждестранен акцент.
— Капитан Хейстингс, нали?
Една голяма лимузина бе току-що спряла до тротоара. От нея се показваше една жена, облечена в изящно черно облекло, с чудесни перли. В нея аз разпознах жената, която първоначално познавахме като графиня Вера Росакоф, а след това, под друго име, като агент на „Великата Четворка“. По една или друга причина Поаро винаги бе проявявал необяснима привързаност към графинята. Нещо в самата и пламенна натура привличаше дребния мъж. Тя бе, както той обичаше да заявява в момент на вдъхновение, жена една на хиляда. Това че бе повела борба срещу нас на страната на нашите най-зли врагове никога като че ли не успя да повлияе на преценката му.
— Ах, не отминавайте! — каза графинята. — Имам да ви съобщя нещо много важно. И не правете опит да ме арестувате, тъй като това би било глупаво. Винаги сте бил малко глупавичък — да, да, така е. Вие и сега постъпвате глупаво, като пренебрегвате предупреждението, което ви изпратихме. Сега ви отправяме второ предупреждение. Напуснете веднага Англия. Няма полза от вашето присъствие тук — казвам ви го честно. Никога не ще успеете да постигнете нещо.
— В такъв случай — казах сковано аз, — ми изглежда доста необичайно това, че всички вие сте така загрижени да напусна страната.
Графинята сви рамене — великолепни рамене, великолепен жест.
— Що се отнася до мен, аз също смятам това за глупаво. Бих ви оставила да си живеете спокойно тук. Но шефовете, разбирате ли, се страхуват, че някоя ваша дума може да помогне много на онези, които са по-умни от вас. И затова — трябва да бъдете прогонен. — Графинята изглежда имаше не твърде ласкава представа за моите способности. Потулих раздразнението си. Без съмнение тя нарочно се държеше по този начин към мен, за да ме ядоса и да ми внуши идеята за моята незначителност. — Би било, разбира се, много лесно да ви… отстраним — продължи тя, — но понякога съм доста сантиментална. Аз се застъпих за вас. Вие имате една хубава малка женичка някъде, нали? А и бедният човечец, който е мъртъв сега, би бил доволен да узнае, че няма да бъдете убит. Винаги съм го харесвала, знаете ли, Той бе умен — толкова умен! Ако не бяха четирима срещу един, аз искрено вярвам, че той щеше да излезе победител. Признавам си честно — той бе моят идол! На погребението му изпратих венец в знак на уважение — огромен венец от алени рози. Алените рози изразяват моя темперамент.
Слушах мълчаливо с нарастващо отвращение.
— Заинатили сте се като магаре на мост, което рита във всички посоки. Е, аз предадох предупреждението си. Запомнете го, тъй като третото предупреждение ще дойде от ръката на Унищожителя…