Тя даде знак и колата бързо изчезна. Запомних машинално номера й, но без надежда, че той ще доведе до нещо. „Великата Четворка“ нямаха навик да бъдат небрежни в подробностите.
Прибрах се вкъщи малко поизтрезнял. От многословието на графинята бе изплувал един факт. Животът ми наистина се намираше в опасност. Въпреки че нямах намерение да се откажа от борбата, аз реших да бъда по-предпазлив и да взема всички възможни предпазни мерки.
Докато прехвърлях тези факти през ума си и търсех каква би била най-удачната насока на моите действия, телефонът иззвъня. Прекосих стаята и вдигнах слушалката.
— Ало? Да, кой е на телефона?
Отговори ми един отривист глас.
— Обаждаме се от болницата Сейнт Джайлс. Докараха при нас един китаец, намушкан с нож на улицата. Няма да издържи много. Позвънихме ви, тъй като в джобовете му намерихме къс хартия с вашето име и адрес.
Бях много изненадан. Въпреки това, след миг размисъл, отговорих, че тръгвам веднага. Знаех, че болницата Сейнт Джайлс се намира долу до доковете и ми мина през ума, че китаецът може да е слязъл току-що от някой кораб.
Бях вече на път за там, когато ме обзе внезапно подозрение. Ами ако цялото това нещо е капан? Винаги щом на сцената се появеше китаец, можеше да се предполага, че зад него се крие ръката на Ли Чанг Йен. Спомних си приключението, когато те ме подмамиха в техния капан в чайна Таун. Да не би всичко това да е някакъв хитър ход от страна на враговете ми?
Малко повече разсъждения в този дух ме убедиха, че във всеки случай едно посещение в болницата не би ми навредило. Вероятно това не беше заговор, а по-скоро, както се изразяват криминалните типове, „нагласена работа“. Умиращият китаец щеше да ми направи някакво разкритие, чиято цел е да ме подтикне към действие, вследствие на което аз щях да се озова в ръцете на „Великата Четворка“. Това, което трябваше да направя, бе да пропъдя от главата си всички подобни внушения и докато си давам вид, че вярвам на всичко, да бъда тайничко нащрек.
Когато пристигнах в болницата Сейнт Джайлс и съобщих целта на посещението си, бях веднага заведен в отделението за спешни случаи до леглото на въпросния мъж. Той лежеше абсолютно неподвижно, със затворени клепачи и само едно едва забележимо повдигане на гърдите показваше, че все още диша. До леглото стоеше лекар, сложил ръка върху пулса на китаеца.
— Почти е свършил — прошепна ми той. — Познавате ли го?
Поклатих глава.
— Никога не съм го виждал преди.
— Тогава какво правят името и адресът ви в джоба му? Вие сте капитан Хейстингс, нали?
— Да, но мога да си го обясня толкова, колкото и вие.
— Странно нещо. От документите му се вижда, че той трябва да е бил прислужник на човек с име Ингълс — пенсиониран държавен служител. А, вие го познавате, така ли? — добави бързо той, когато аз се сепнах при това име.
Прислужникът на Ингълс! Тогава аз съм го виждал преди. Не че някога съм можел да различавам един китаец от друг. Той трябва да е придружавал Ингълс на път за Китай и след катастрофата се е върнал в Англия с някакво съобщение, вероятно за мен. На всяка цена трябваше да чуя това важно съобщение.
— В съзнание ли е? — попитах аз. — Може ли да говори? Мистър Ингълс ми беше стар приятел и мисля, че бедният човек ми е донесъл някакво съобщение от него. За мистър Ингълс се предполага, че е паднал зад борда на един кораб преди десет дни.
— Дойде за малко в съзнание, но се съмнявам дали има сили да говори. Загубил е страшно много кръв, знаете ли. Мога да му дам малко стимулиращи лекарства, разбира се, но вече сме направили всичко, което е възможно в тази насока.
Въпреки това той му направи една подкожна инжекция и аз останах край леглото, с нищожната надежда да чуя дума — да видя знак — които биха могли да бъдат от изключителна важност в работата ми. Но минутите бързо течаха, без да се случи нищо.
И тогава внезапно в главата ми се прокрадна една злокобна идея. Не падах ли аз вече в капана? Ами ако този китаец просто изпълняваше ролята на прислужника на Ингълс, а в действителност е агент на „Великата Четворка“? Не бях ли чел веднъж за някакви китайски жреци, които можели да симулират, че са мъртви? Или, ако продължим по-натам в този дух, по нареждане на Ли Чанг Йен тук е била изпратена една малка група фанатици, които биха посрещнали смъртта доброволно, стига тя да идваше по волята на техния господар? Трябваше да бъда нащрек.
Точно когато тези мисли минаваха през главата ми, мъжът в леглото се размърда. Очите му се отвориха и той промърмори нещо несвързано. След това видях как погледът му се насочи към мен. Той не даде вид, че ме е познал, но веднага осъзнах, че се мъчи да ми каже нещо. Какъвто и да бе той, приятел или враг, аз трябваше да чуя какво имаше да ми казва.